Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
А, и ако можеш, Джордан, да намериш начин да ме одобрят за една от тия новите, модерни ипотеки с плаващ лихвен процент, по които през първите години се плаща съвсем-съвсем малко, докато накрая експлодират до размери, които, естествено, изобщо няма да са ми по джоба, точно такава ипотека искам. Ще се притеснявам как ще я изплатя, докато живея в някой приют за бездомни!
Ааа, на това значи му викали „бум в рефинансирането“. Точно както ми го описваше и моят приятел. Някой ден, разбира се, ще ни излязат през носа всички тези новоизмислени ипотечни продукти, позволяващи на всеки, независимо от кредитната му история и доходите, стига да има пулс и номер за социално осигуряване, да сключва заем за сто и десет на сто от стойността на дома си, и чак някога, неизвестно точно кога, да се притеснява дали изобщо може да си позволи подобен заем.
Но за момента възможността бе прекрасна и нямаше по-щастливи хора от собствениците на жилища, от строителите, банкерите и ипотечните брокери и брокерите на недвижими имоти, от оценителите и продавачите на луксозни стоки и, разбира се, от управителите на хеджфондовете на Уолстрийт, които масово изкупуваха тези шантави ипотеки, за да гушнат очакваната печалба, която след това развяваха под носовете на инвеститорите в подкрепа на илюзията, че именно те продължават да са господарите на света. Аз, естествено, пък бях най-щастливият от всички.
За по-малко от седмица трупнах петдесет хиляди долара от комисиони, а през следващата седмица — два пъти повече. И паричните ми проблеми изведнъж изчезнаха. Черният облак, преследвал ме от онзи отвратителен ден на стълбите пред съда, най-сетне се изпари.
В началото КГБ-то нищо не забелязваше. Което не ме изненада ни най-малко всъщност, понеже прекарваше времето си основно в игра на „Краш Бандикут III“ (Краш Суперсмаш, както му викаше тя), а единствените думи, които си разменяхме, бяха охканията и пъшканията по време на секс.
И все пак тя ми се явяваше годеница, така че беше редно да й съобщя добрата вест, а именно че само след тридесет дни, когато одобрят заемите, пак ще се валям в пачки пари. И тогава ще можем отново да заживеем нещо като нормален живот.
— Хубаво! — беше единственият й коментар. — И може пак ме заведеш в магазин.
За прекараните заедно осемнадесет месеца това момиче членува една-единствена дума, и то погрешно! Паметното събитие се случи, докато все още живеехме в града и аз бях под домашен арест. Ех, блажени времена! Точно тогава изръси: „Навън време е хубаво. Отивам в Сентрал Парк на разходката“.
Съвместните ни дни бяха броени и ми се струва, че и двамата го съзнавахме. И никак не се изненадах, че тя изобщо не се засегна, когато след одобряването на първия заем и закупуването на самолетен билет до Калифорния не я поканих да дойде с мен. (Дори ми се стори, че изпита някакво облекчение.)
А пък какво пътуване само се оказа! Не си спомням друг път да съм бил тъй щастлив.
За седемдесет и девет долара на нощ си наех стаичка в „Манхатън Бийч Хилтън“, а за още двадесет и девет долара на ден наех най-евтината възможна кола от „Херц“. А как стигнах дотам ли? В икономи-класа! При това с междинно кацане в Бостън, спестило ми още някой и друг долар! Бях нов човек!
А децата? Ами Графинята явно ги беше подготвила, че имам парични проблеми, понеже при първото излизане на пазар за играчки отказаха всичко друго освен бонбони. В началото това ме сломи. Не, по-лошото бе, че ме накара да се срамувам от себе си. Открай време се стремях да съм някакъв свръхестествен пример за децата си — баща, който може да им купи каквото си поискат и да ги заведе там, където си поискат. Нима работата на един баща не е да покаже на децата си най-хубавото от живота?
Явно съм се заблуждавал. С течение на седмицата започнах да осъзнавам нещо много съществено — нещо, което до този момент не бях усетил заради охолството в дотогавашния ми живот. А то е, че децата ни най-малко не се впечатляват от богатства и пари. Искат си бащата — и толкоз. Да знаят, че ги обича безрезервно и завинаги. Елементарни истини, оказали се толкова трудни за възприемане.
Полека-лека, докато се запознавах с новите им приятели, докато се хранехме в любимите им ресторанти и играехме из любимите им паркове, успях да намеря нов покой в своя живот. И да си мисля дали пък от самото начало всичко не е следвало Божият промисъл: възход и падение с библейски пропорции, последвани от прераждане, но с новопридобита способност да ценя онова, което имам.