Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Преди да отлетя за дома, обещах на децата да се върна след две седмици и после да се връщам през седмица, докато накрая окончателно се пренеса в Калифорния. Този път се разделихме със смях, а не със сълзи. И без да го споменаваме, всички съзнавахме, че тати се е върнал.
Още с кацането си в Ню Йорк се залових здраво за работа, на гребена на бума в рефинансирането, който растеше в геометрична прогресия. През 2000 година бумът на интернет компаниите бе докарал Америка до смърт; през 2001-ва до смърт щяха да я докарат ипотеките. Пред очите ми се разрастваше истински мехур в областта на недвижимите имоти. Докога ли ще издържи? Имах чувството, че всеки срещнат или търсеше, или току-що бе получил рефинансиране. За две седмици уредих тридесет заема и пак хванах самолета за Калифорния.
Естествено, при наличието на толкова много заеми можех да си позволя малко по-голяма стая (е, апартамент, де) в „Хилтън“ и малко по-свястна кола от „Херц“ (абе „Линкълн“). А докато стане време за третото ми пътуване, заемите така бързо се сключваха, че реших да летя в първа класа от аерогарата „Джон Ф. Кенеди“. Че какво лошо можеше да има в това? Този път печелех парите си най-законно и както я бях подкарал, за нула време щях да стана милионер!
Кацнах в Лос Анджелис и шофьорът на лимузината (е, чакаше ме лимузина, за да не губя време) изрази изненада как с моите възможности се каня да отседна в „Хилтън“.
— Що не отседнете в „Бийч Хаус“? — подметна небрежно. — Само на няколко крачки е от плажа и всяка стая гледа към Тихия океан. Вярно, не е евтино, но пък твърдо е най-добрият хотел.
— Ами какво чакаш в такъв случай? — рекох му. — Карай към „Бийч Хаус“, мама му стара! — И така, без да искам, открих своя нов дом далеч от дома. „Бийч Хаус“ беше кокетно и разкошно място, само на три километра от децата ми. При третото ни отсядане вече третираха Чандлър и Картър като известни личности. Всеки ни познаваше, а и ние познавахме всички.
Животът отново изглеждаше прекрасен.
Оставаха само две неща, които ме глождеха отвътре.
Едното беше любимата ми годеница КГБ-то.
Вече се мразехме взаимно.
Но защо продължавахме да живеем заедно, май нито един от двама ни не можеше да си обясни. Явно се дължеше на някаква инерция — дрехите й бяха в моя гардероб, бельото й бе в моя скрин, чаршафите й застилаха моето легло и никой не обича да стяга багаж, та ако ще и Мери Попинз да се казва. Уви, с наближаването на 2001 година и сексът започна да бледнее, тоест изчезна и последната причина да живеем на един и същ пощенски код.
Днес бе Свети Валентин 2002-ра — не по-малко подходящ от всички останали дни за разваляне на най-необмисления годеж след онзи на Джони Деп с Уинона Райдър. И пречи ли ми нещо да го разваля тъкмо сега, както сме седнали да вечеряме на маса за двама в „Американ Хотел“ в Саг Харбър? Хем заведението е висококласно, хем в тази обстановка надали една изискана дама като КГБ-то би се решила да излее върху главата ми чаша с „Луи Жадо Монтраше“, реколта 1992 година. Сомелиерът в безупречен черен смокинг и черни лачени обувки току-що бе отворил бутилката, която ми предложиха на никаквата цена от триста и петдесет долара.
Фамозните сини очи на КГБ-то ме фиксираха с омраза през масичката. Попиваше всяка моя дума с възмущение — и то само петнадесет минути откакто бяхме седнали един срещу друг. А пък аз бях още в самото начало. Не бива да бързам. Не бива да допускам едно обикновено скарване, което да предизвика съветско прибиране на багажа. Сочните й както винаги по комунистически червени устни в момента произнасяха:
— Ты полный мудак! Мислиш, вие спечелили Студена война? Моля-моля! Америка гледа само пари! Пари, пари, пари! — От думата капеше презрение. — Довеждате моя страна до банкрут от разходи! Ваш Роналд Рейгън нарича нас Империя на зло и започва звездни войни! А кой спаси вас през Втора световна война, а? Ние! Двадесет милиона руски умрели за победа над фашизъм. А колко американци умрели? Десет? Невероятно! Йоб Америка… Пизда мудак!
Свих рамене, невпечатлен от поредната й антиамериканска тирада.
— Ами щом толкова мразиш страната ни, Юлия… — и започнах да повишавам глас, — защо не се върнеш в твоята си шибана страна или поне в онова, което е останало от нея! — Хората започнаха да извръщат глави към нас. — Но преди да ни оставиш — протегнах се към панерчето, взех една франзела и й я подадох, — вземи със себе си този хляб, че да не чакаш на опашка, когато се прибереш. — И заклатих презрително глава. — Ебал съм ти и Русията! Ебаси ташака! Бяхте суперсила, а гледай на какво сте заприличали! С една Чечня не можете да се справите, нищо че ви замерят с камъни!