Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Алонсо обаче поклати глава.
— Няма да му се удаде такава възможност, понеже аз ще го изпреваря. Но като те подхвана, ти не го възприемай на лична основа. Доста ще ти поомачкам фасона, докато свидетелстваш, особено що се касае до личния ти живот. — И килна глава. — Нали ме разбираш?
— Да — кимнах мрачно, — имаш предвид оня случай с Надин на стълбите.
И той кимна.
— И онова, което след това се случва с дъщеря ти. Всичко ще извадя на показ, колкото и да е гнусно. А ти няма да можеш да го отхвърляш като дреболия или да се оправдаваш. Само ще викаш „Да, наистина ритнах жена си по стълбите“ и „Да, наистина блъснах колата във вратата на гаража, докато дъщеря ми седеше незакопчана с колан на предната седалка“. Защото, вярвай ми, ако се помъчиш да омаловажиш нещо, Фискети ще ти пробие нов задник по време на кръстосания разпит. Достатъчно е да каже: „Значи вие, господин Белфърт, твърдите, че не сте ритнали съпругата си надолу по стълбите, тъй като тя е била не най-горе, а едва на третото стъпало. И — един момент, господин Белфърт, извинете ме — вие дори не сте я ритнали, а сте я блъснали, което е нещо коренно различно. Казано накратко, вие твърдите, че е в реда на нещата един съпруг да блъсне жена си по три отделни стъпала, след което да постави в опасност живота на дъщеря си, като я хвърли на предната седалка на своя мерцедес, на стойност деветдесет хиляди долара, и да се блъсне във вратата на гаража, докато е надрусан с кокаин и куалуди?“. Нали ме разбираш? — засмя се Алонсо.
— Разбирам те, но нямам такова желание.
— Никой от нас не го желае — съгласи се той, — но това са факти, които не можем да избегнем.
Кимнах отчаяно. А Алонсо продължи:
— Хубавото обаче е, че ще имаме време да поговорим и за това как си постъпил в клиника за рехабилитация и си станал трезвеник. И ще можеш да споменеш как сега изнасяш лекции за вредата от наркотиците на младежта по гимназиите. — И ми се усмихна да ме насърчи. — Повярвай ми. Докато си откровен, всичко ще е наред. Наркоманията е заболяване и хората ще ти простят. — И сви рамене. — Де да можеше и курварството да е заболяване, тогава работата щеше да ни е в кърпа вързана! — И се разсмя. — Много е смешно, нали?
— Да — отвърнах с усмивка. Направо до истерия да те докара, рекох си! Ще ми се наложи да потвърдя под клетва, че съм изчукал хиляда проститутки с най-разнообразни габарити и форми. Единствено се питам: ще стигне ли всичко това до вестниците? Та нали издания от рода на „Ню Йорк Поуст“ точно с такива гнусни клюки си вадят хляба!
Алонсо бръкна в джоба на панталона си и измъкна нов пакет „Марлборо“ и пластмасова запалка еднодневка.
— Виж какво. Нямам навик да нарушавам законите, но макар в тази сграда да е забранено да се пуши, все пак ще запаля. — Поднесе пламъчето към цигарата и дръпна леко, половинчато, един вид „Абе не съм заклет пушач, пуша само когато съм под напрежение“.
Продължих да мълча, да изпуши цигарата си на спокойствие — да изпита простото мъжко удоволствие, без да му преча с празните си приказки. Баща ми, един от най-големите пушачи на този свят, ми го беше обяснил многократно. „Синко — викаше, — ако искам да се уморя с тия шибани ракопричиняващи цигари, остави ме поне да го правя на мира, да му еба майката!“
Алонсо се усмихна насреща ми и попита:
— Та… как се чувстваш, Джордан?
Килнах глава и се втренчих в него за миг.
— Как се чувствам ли? Ти да не се бъзикаш нещо с мен, Алонсо?
Изви надолу ъгълчетата на устните си и бавно поклати глава.
— Ни най-малко. Просто ме интересува как си.
— Отдавна никой не се е сещал да ме попита — свих рамене, — та ще трябва да си помисля, преди да ти отговоря. — Млъкнах за една десета от секундата, после отвърнах: — Смотано! А ти как си, Алонсо?
Остави последните ми думи без отговор. Само каза:
— Нещата ще се оправят. Но трябва да проявиш известно търпение. След гледането на делото ще подадем молба да ти махнат гривната от глезена. — Кратка пауза, после добави: — Сигурен съм, че Глийсън ще се съгласи, особено след като чуе показанията ти. От тях наистина ще проличи колко силно се разкайваш.
— Да, наистина се разкайвам. Повече, отколкото предполагаш.
— Знам — кимна ми. — Достатъчно дълго се занимавам с тая работа, че да знам, когато някой шикалкави. Остави това, обаче. Още не си отговорил на въпроса ми.