Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Хм — рекох, — не виждам нищо кой знае колко специално. Имаш ли някакъв списък на потенциални клиенти?
— Имам. Купих един списък на собственици на жилища, които плащат по осем и повече процента лихва. Толкова лесно, колкото да отнемеш бонбончето на някое бебе!
— Хубаво — казах. — До няколко часа ще ти пратя сценария по имейл. — След което ми хрумна: — Ти междувременно що не ми пратиш няколко имена от списъка, че да го изпробвам. Да съм сигурен, че става.
И оттам се започна.
Той ми прати имената по имейл, аз му написах сценарий, но насред първото ми обаждане някаква крайно оживена жена от хаитянски произход ме прекъсна:
— Прекалено хубаво ми звучи, че да е истина! Кога ще наминете да подготвим документите?
Още в този миг! — рекох си наум. Но за да не звуча като някой отчаян продавач, на нея й казах:
— Ами по някаква случайност тъкмо утре ще съм във вашия район… — хвърлих поглед на адреса: Бушуик — крайно опасна част от Бруклин. И какво ще търся там утре? Каква убедителна причина да й измисля? — … да рефинансирам един ваш съсед — добавих бързо. — Мога да ви посетя някъде около обяд. Удобно ли ще ви е?
— Идеално — отвърна ми. — Аз пък ще спретна нещо за хапване.
На следващия ден шофирах през бойната зона на Източен Бруклин, давайки си сметка как липсата на пари ти вдъхва смелост. Имотът на жената бе двуетажна дървена къща на мърлява двупосочна улица. Отвън имаше вид на свърталище на пушачи на крак. Вътре вонеше на варена риба и плесен. Обитаваха я поне дванадесет хаитяни.
Предложи ми да седна до покритата с лайняно-зелен гетинакс маса и мигновено ми поднесе боб с ориз и варена риба и отказа да обсъжда всякакви ипотеки, докато не съм си изял всичко докрай. През цялото време от горния етаж долиташе някакъв ужасен писък, като от малко дете.
— Да не става нещо там горе? — попитах с насилена усмивка.
А тя кимна бавно, разбиращо, един вид: „Всичко си е така, както трябва да бъде“. След което ми отговори:
— Внучето. Мъчи го треската.
Треската ли? Каква треска? От тона й излизаше, че за всичко са виновни някакви свръхестествени сили.
— Горкото дете — рекох. — Викахте ли лекар?
— Друг лекар освен мен не му трябва — поклати глава тя.
Усетих как по гръбнака ми полазиха тръпки. Тази жена явно не бе следвала медицина, ами беше някаква баячка, „мумба“, както им викат. Както и да е, след като с мумбата най-после седнахме да разговаряме делово, за по-малко от трийсет минути заработих комисиона от седем хиляди долара, а на нея, между другото, й спестих по триста долара месечно от вноските. Или поне се опитах да постигна такъв резултат. Понеже в крайна сметка нещата се развиха съвсем различно.
Мумбата ми хвърли една усмивка, при която насреща ми блесна златен преден зъб, и рече:
— Виж какво, Джордан. Пет пари не давам дали вноските ми по ипотеката ще намалеят. Просто искам да изкарам малко пари в брой от къщата. — И ми намигна. — Нали ме разбираш? Малко парици за кеф? На теб не ти ли е идвал никога ищахът да похарчиш някой и друг долар?
Усмихнах се и се въздържах да не й отвърна: „Как да ти кажа, Телма? (Това беше името й.) Имаше там един случай, когато се бях наблъскал с куалуди и реших да разширя яхтата си, че да направя място за един самолет-амфибия!“. Но вместо това казах:
— Колко пари в брой ти трябват, Телма?
Отговорът й бе типичен (както скоро щях да разбера) за много от американците — собственици на жилища, мнозинството от които щяха да закъснеят с вноските си по ипотечните заеми и да им бъде конфискувано жилището. И в общи линии гласеше:
— Слушай, Джордан. Докарай ми колкото се може повече кеш, дори да е при сегашните шибани лихви. Единственото ми желание е да преобзаведа дома си, да пътувам до екзотични места и да си купя нова шевна машина и телевизор с плазмен екран, и моторница с два двигателя, след което да изплатя остатъците, които дължа по кредитните си карти, та да мога да натрупам нови дългове, които след шест месеца пак да рефинансирам!