Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Блядь! — изкрещя насреща ми. — Ти за кой се мислиш? Друго момиче като мен няма намериш! Виж себе, виж мен! Ще съжаляваш!
Добре, в това отношение поне имаше право. Превъзхождаше ме безспорно по красота. Време беше да я успокоя. Погледнах я право в очите и й пратих въздушна целувка.
А тя сбърчи манекенското си носле и измърмори:
— Мудило! Иди на хуй!
— Е, то само външност не стига, Юлия — засмях се подигравателно. — И ти благодаря за възможността да науча това от теб. Защото, изглежда, с първите си две жени имах късмет и бях останал с убеждението, че красотата и характерът вървят ръка за ръка. Вече знам, че не е така. — И свих невинно рамене.
— Ха! Върви тогава при бивша жена, която оставила на стъпала пред съд. Ама че жена!
След всичко случило се все пак счетох за необходимо да защитя Графинята:
— Бракът ми с Надин бе приключил далеч преди да ме подведат под отговорност, но това в случая е без значение. От значение е това, което става с нас — с нашата връзка. А тя никак не върви.
— Блядь! Ти говориш? Ти — кошмар в живот. Говори само деца и ипотеки — нищо друго. Пълна скука. — Отмести поглед и продължи да ругае под сурдинка на руски.
Поех дълбоко въздух и казах:
— Виж какво, Юлия, не желая да се разправяме повече. Ти бе изключително добра с мен точно тогава, когато имах нужда от нечие внимание. — И тъжно свих рамене. — Но двамата никак не си пасваме. Идваме от различни светове, чели сме различни учебници по история. Не е наша вината, че имаме различни гледни точки. И да искаме, не може да е другояче! — И пак свих рамене. — Да не говорим, че сърцето ми е в Калифорния, където трябва да бъда, близо до децата си. За мен друг път няма. — Поклатих глава и се засмях на глас. — Без мен ще си по-добре, повярвай ми. Тепърва ми предстои да вляза в затвора — и аз не знам за колко време. Затова смятам, че още тази седмица трябва да се изнесеш. Утре заминавам за Калифорния и ще се върна чак в неделя.
С чувство на огромно задоволство:
— Вече имам план вървя. Игор идва утре помогне. Няма никога видиш отново.
Кимнах тъжно. Защото казваше истината: повече никога няма да я видя. Връзката ни не беше такава, че след нея да си останем приятели. (Та ние не бяхме приятели дори докато бяхме заедно.) Тя ще се потопи отново сред „своите“, а аз при първа възможност ще се пренеса в Калифорния, за да започна нов живот. Ще си наема къща на самия плаж — както се бях заклел пред Алонсо — и ще виждам децата си всеки божи ден, да наваксаме пропуснатото време.
Зърнах годежния пръстен на КГБ-то — годежния пръстен на Графинята! Загледах се за миг и ме заляха спомени. Това бе едно от малкото неща, останали ми от „старото време“. Всичко друго изгубих. Повечето мебели ги бяха откраднали от склада, а златните си часовници бях продал на заложната къща малко преди да се набутам в бума по рефинансирането. Освен няколкото костюма от Гилберто, единственото, което все още притежавах, бе черният мерцедес с четири врати. Всичко останало бе купено от ипотеките, тоест с честно изкарани пари.
КГБ-то, изглежда, улови втренчения в пръстена поглед, понеже каза:
— Ооо, значи сега иска обратно и пръстен?
Извих надолу ъгълчетата на устата си и бавно поклатих глава:
— Не. Задръж го. Продай го, пази го, носи го — каквото искаш прави. За мен този пръстен е прокълнат. Току-виж на теб пък ти донесъл късмет.
Приключихме набързо с вечерята и само след десет минути пътувахме с черния мерцедес към дома. Движехме се по „Нояк Роуд“, — дълъг, тъмен, криволичещ междуселски път, който води от Саг Харбър до селището Саутхамптън. Навън бе студено и влажно, пътят бе хлъзгав. Не бива да превишавам шейсет.
КГБ-то гледаше право напред. Облечена бе в дълго руско самурено палто, комплект с шапка, от чиято огромна периферия висеше дълга рунтава опашка — префърцунен ансамбъл, какъвто можеше да си позволи, без да изглежда глупаво в него, единствено богата рускиня, избрана навремето за „Мис Съветски съюз“. Годежният пръстен бе обърнат наопаки и камъкът лежеше в здраво свития й юмрук.
Явно и да исках, нямаше да ми го върне без бой.
Наведох се напред, пуснах радиото и натиснах бутона за автоматична настройка. Любовна песен. За шибания Купидон! На тоя що не вземе някой да му набучи една стрела през памперсите право в задника! Натиснах повторно бутона за смяна на станцията — и пак любовна песен.