Кралят на зимата

— За този човек ли говорите, лорд Мерлин? — попита Горфидид.

— Ти глух ли си, Горфидид? — сопна му се Мерлин. — Дерфел Кадарн ще живее. Той ще бъде твой почетен гост. Ще яде от храната ти и ще пие от виното ти. Ще спи в твоите легла и ще вземе някоя от робините ти, ако иска. Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик са под мое покровителство. — Мерлин се обърна и втренчено изгледа присъстващите в залата, предизвиквайки всеки, който би могъл да има възражения. — Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик са под мое покровителство! — повтори той и този път вдигна черния си жезъл. Човек можеше да почувства как воините затрепериха пред страшната му мощ. — Без Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик — каза Мерлин — нямаше да открия Познанието за Британия. Щях просто да умра в Беноик, а вие всички щяхте да бъдете обречени да робувате под управлението на саксите. — Мерлин се обърна отново към Горфидид. — Те имат нужда от храна. И престани да ме зяпаш, Дерфел — добави той без дори да ме погледне.

Аз наистина се бях втренчил в него не само с удивление, но и с облекчение, и освен всичко друго се чудех какво правеше Мерлин в цитаделата на врага. Друидите, разбира се, можеха да ходят където си поискат, дори из териториите на враждебно кралство, но неговото присъствие в Каер Сус по това време беше странно и дори опасно, защото въпреки че хората на Горфидид се изплашиха от могъщия друид, те не бяха доволни от неговата намеса и някои, почувствали се в безопасност в дъното на залата, изръмжаха, че Мерлин трябва да гледа своята работа.

Мерлин се обърна към гласовете.

— Моята работа — каза той тихо и въпреки това в залата настана гробна тишина, — е да се грижа за вашите души и ако ми се прииска да потопя тези души в нещастие, тогава майките ви биха пожелали изобщо да не са ви раждали. Глупаци!

Последната дума беше произнесена високо и придружена със замах на жезъла, който накара облечените с тежки ризници мъже да се строполят на колене. Никой от кралете не се осмели да се намеси, когато Мерлин изтрака с жезъла си по един от черепите, висящи от колоните.

— Молите се за победа! — каза Мерлин. — Но в битка с кого? Със своите братя, а не с враговете си! Вашите врагове са саксите. Години наред страдахме под управлението на римляните и когато накрая Боговете решиха, че е време да ни отърват от римляните, ние какво направихме? Започнахме да се бием помежду си и оставихме да се появи нов враг, който граби земите ни, изнасилва жените ни и взема нашето зърно. Така че вървете и воювайте, воювайте и печелете своята война, но победа няма да видите.

— Да, но поне ще отмъстя за поруганата чест на дъщеря си — обади се Горфидид зад Мерлин.