Кралят на зимата

И аз тръгнах с Галахад. Той не искаше да го придружавам, защото смяташе, че животът ми ще бъде в опасност в Поуис, но аз спорих с него така, както никога преди не бях спорил. Говорих и с Артър като го убеждавах, че поне един думнонец трябва лично да чуе намеренията на Горфидид по отношение на нашия крал. Тогава Артър се застъпи пред Галахад за мен и накрая Галахад се съгласи. Ние бяхме приятели, но заради моята безопасност Галахад настоя да пътувам като негов слуга и да нося неговия символ на щита си.

— Ами ти нямаш символ — казах аз.

— Вече имам — отвърна той и заповяда щитовете ни да бъдат украсени с кръстове. — Защо не — попита ме той, — нали съм християнин.

— Изглежда ужасно — казах аз. Бях свикнал да виждам на бойните щитове дракони, орли, бикове, елени, а не някакви религиозни геометрични фигури.

— На мен пък ми харесва — каза той, — освен това, Дерфел, ти сега си мой смирен слуга, така че твоето мнение изобщо не ме интересува.

Аз се опитах да го цапна по ръката, но той се изплъзна и се засмя. Бях принуден да яздя до Каер Сус. През всичките години, прекарани с Артър, така и не се научих да яздя свястно. Винаги ми се е струвало, че трябва да седна точно на гърба на коня. Но като седнеш така, не можеш да обхванеш тялото на животното с колене, затова трябва да се плъзнеш напред докато спреш зад врата му. Тогава краката ти висват надолу и се поклащат точно зад предните крака на коня. Накрая започнах да си пъхам стъпалото под колана на седлото, за да намеря някаква опора. Това направо обиди Галахад, който много се гордееше с майсторската си езда.

— Защо не яздиш като хората — каза той.

— Ами няма къде да си сложа краката!

— Конят има четири. Ти колко още искаш?

Яздихме до Каер Лъд, най-важната крепост на Горфидид след граничните хълмове. Градът беше разположен на едно възвишение, около което обикаляше река. Ние решихме, че часовоите тук няма да бъдат толкова предпазливи, колкото войниците, охраняващи римския път при долината Лъг. Но въпреки това ние не разкрихме целта на посещението си в Поуис, просто казахме, че сме воини без земя от Арморика и искаме да влезем в кралството на Горфидид. Като разбраха, че Галахад е принц, часовоите настояха да го придружат като почетен ескорт до командващия градския гарнизон. Така че те ни преведоха през целия град, който беше пълен с въоръжени мъже — пред всяка врата стърчаха копия, а на пейките пред кръчмите бяха накамарени бойни шлемове. Командващият на гарнизона беше един нервен мъж, който очевидно ненавиждаше отговорността да бъде командващ на такъв огромен гарнизон.

— Още като видях вашите щитове, разбрах че трябва да сте от Арморика, лорд принц — каза той на Галахад, — Този символ е толкова странен за нашите провинциални очи.

— И толкова почтен за моите — каза тежко Галахад без да обръща внимание на моите погледи.