Кралят на зимата

— Нали ви казах, няма нищо особено в Съкровищата.

— Колко от Съкровищата сте събрали досега? — попита Галахад.

— Няколко — отговори Мерлин уклончиво, — но дори и да имах дванадесет от всичките тринадесет, пак ще си имам неприятности, ако не намеря тринадесетото. И точно то ми липсва, Дерфел. Гърнето на Клидно Ейдин. Без Гърнето сме загубени.

— И с Гърнето пак сме загубени — казах аз мрачно.

Мерлин ме погледна като че ли се чудеше дали бих могъл да кажа нещо по-тъпо.

— Заради войната, нали? — каза той след няколко секунди. — Затова ли дойдохте тук? Да молите за мир! Какви глупаци сте вие двамата! Горфидид не иска мир. Този мъж е животно. Има ъкъл колкото вол, при това не особено умен вол. Той иска да бъде Велик крал, което означава, че иска да управлява Думнония.

— Той казва, че ще остави Мордред на престола — възрази Галахад.

— Разбира се, че ще казва така! — отвърна Мерлин презрително. — Какво друго би могъл да каже? Но в момента, в който сложи ръка на врата на това нещастно дете, той ще му го извие като на пиле, и добре ще направи.

— Вие искате Горфидид да спечели? — попитах аз ужасен.

Той въздъхна.

— Дерфел, Дерфел — каза той, — толкова приличаш на Артър. Ти смяташ, че светът е проста работа — доброто е добро, а лошото — лошо, горе си е горе, а долу — долу. Ти ме питаш какво искам аз. Ще ти кажа какво искам. Аз искам Тринадесетте съкровища. Ще ги използвам, за да върна Боговете в Британия и след това ще ги накарам да възстановят Британия такава каквато беше преди да дойдат римляните. Без християни — Мерлин вдигна пръст към Галахад, — и без митраисти — и той посочи към мен, — само народът на Боговете в страната на Боговете. Ето това искам, Дерфел.

— Ами Артър? — попитах аз.

— Какво Артър? Той е мъж, има си меч, може сам да се грижи за себе си. Съдбата е неумолима, Дерфел. Ако съдбата е решила Артър да спечели тази война, ще я спечели, дори ако Горфидид събере войски от целия свят, за да воюва срещу него. Ако нямах по-важна работа, признавам, щях да помогна на Артър, защото го харесвам, но съдбата е постановила в този момент да съм един стар човек с все по-отслабващи сили и с един пикочен мехур, дето тече като мях за вода, затова трябва да си пазя силиците. — (Той описваше трагичното си състояние с глас пълен с жизненост и енергия.) — Дори аз не мога едновременно да спечеля войните на Артър, да излекувам ума на Нимю и да открия Съкровищата. Разбира се, ако установя, че като спася живота на Артър ще успея да намеря Съкровищата, тогава бъди сигурен, че ще се притека на помощ. Но иначе… — Той сви рамене, сякаш войната изобщо не го интересуваше. А може би наистина не го интересуваше. Мерлин се обърна към малкия прозорец и погледна към трите стълба, които стърчаха в центъра на Каер Сус.