Кралят на зимата

— Пазих я, милейди, дори когато загубих всичко друго.

Принцеса Хелед ни прекъсна, за да попита по каква работа бяхме дошли в Каер Сус. Бях сигурен, че тя вече знаеше, но принцесите винаги се правеха, че не знаят какво става на съветите на техните мъже. Отговорих, че сме дошли да разберем дали войната между нашите кралства е неизбежна.

— И неизбежна ли е? — попита принцесата с разбираема тревога, защото на следващата сутрин нейният съпруг щеше да тръгне на юг срещу врага.

— За съжаление, милейди, изглежда неизбежна — отвърнах аз.

— За всичко е виновен Артър — каза убедено Хелед и лелите й енергично закимаха с глави.

— Мисля, че Артър би се съгласил с вас, милейди — казах аз, — и съжалява за това.

— Тогава защо ще воюва срещу нас? — поиска да разбере Хелед.

— Защото се е заклел да запази трона за Мордред, милейди.

— Моят тъст никога не би лишил наследника на Утър от неговия трон — каза Хелед разгорещено.

— Лорд Дерфел едва не изгуби главата си докато разговаряше по тези въпроси сутринта — каза Сийнуин дяволито.

— Лорд Дерфел — намеси се Галахад като вдигна поглед от последния лов на лисици — запази главата си, защото е любимец на своите Богове.

— Но не и на вашия Бог, лорд принц, така ли? — попита остро Хелед.

— Моят Бог обича всеки, милейди.

— Искате да кажете, че той не подбира — засмя се тя.

Ядохме гъска, пилета, заек, еленово месо някакво отвратително вино, което вероятно беше държано твърде дълго след като е донесено в Британия. След вечеря седнахме на меки кушетки и една арфистка започна да свири за нас. Подобни кушетки бяха част от мебелировката на женските покои, така че ние с Галахад не се чувствахме особено удобно върху тези ниски меки легла. Но аз бях доволен, защото успях да седна на кушетката до Сийнуин. Известно време седях изправен, но после се облегнах на лакът и така се приближих достатъчно, за да мога тихо да й говоря. Поздравих я за годежа й с Гундлеус.

Тя ме погледна развеселена.

— Това ми прилича на разговор между придворни — каза тя.

— Понякога съм принуден да бъда придворен, лейди. Ако предпочитате мога да се държа като воин.

Тя също се облегна на лакът, за да можем да говорим без да пречим на другите да слушат музиката. От нейната близост всичките ми сетива направо задимиха.

— Милорд Гундлеус — каза тихо тя, — поиска моята ръка — това беше цената, която баща ми трябваше да плати за силурската войска в предстоящата война.

— Тогава тази войска, лейди — казах аз, — е най-скъпоструващата в цяла Британия.

Тя не се усмихна на моя комплимент, а задържа очите си върху моите.

— Вярно ли е — попита тя тихо, — че той е убил Норуена?

Прямотата на този въпрос ме смути.