Кралят на зимата

— Галахад — каза той с дрезгав глас, — принц на Беноик. Чували сме за твоя брат Ланселот, но не и за теб. И ти ли като твоя брат си от кучетата на Артър?

— Не съм давал клетва на никой, кралю господарю — каза Галахад — освен на баща си, чиито кости бяха стъпкани от неговите врагове. Аз съм без земя.

Горфидид се намести на своя трон и край облегалката увисна празният му ляв ръкав, който винаги му напомняше за неговият омразен враг Артър.

— Значи идваш при мен за земя, Галахад от Беноик? — попита Горфидид. — Много други са дошли преди теб за това — предупреди той Галахад, обгръщайки с жест претъпканата зала пред себе си. — Но смятам, че ще има достатъчно земя за всички ви в Думнония.

— Идвам при теб, кралю господарю, за да ти донеса по своя воля поздравите на крал Тюдрик от Гуент.

Това предизвика раздвижване в залата. Мъжете в дъното не бяха дочули изявлението на Галахад и искаха да им го повторят и шумът от тези тихи разговори продължи няколко секунди. Синът на Горфидид, Кунеглас, вдигна изненадан очи към нас. Неговото кръгло лице с дълги черни мустаци изглеждаше разтревожено и нищо чудно, помислих си аз, защото Кунеглас беше като Артър — мечтаеше за мир, но когато Артър обиди Сийнуин, той разби и надеждите на Кунеглас за мир и сега на престолонаследника на Поуис не му оставаше нищо друго освен да следва баща си в тази война, която заплашваше да опустоши южните кралства.

— Изглежда нашите врагове започват да губят желанието си за война — каза Горфидид. — Защо иначе Тюдрик ще ми изпраща поздрави?

— Крал Тюдрик, Велики кралю, не се страхува от никой човек, но предпочита мира — каза Галахад като не пропусна титлата, която Горфидид си беше присвоил в очакване на победата.

Тялото на Горфидид се сгърчи и аз за секунда помислих, че ще повърне, но след това осъзнах, че той всъщност се смееше.

— Ние кралете започваме да предпочитаме мира — каза накрая Горфидид, — само когато войната не ни изнася. Това събрание тук, Галахад от Беноик — и той махна с ръка към множеството старейшини и принцове в залата — обяснява внезапната любов на Тюдрик към мира. — Горфидид замълча, за да поеме дъх. — До сега, Галахад от Беноик, аз отказвах да приемам пратеници от Гуент. И защо да ги приемам? Нима орелът се заслушва в блеенето на агнето, молещо за милост? След няколко дни смятам да накарам всички в Гуент да блеят пред мен за милост, но сега, след като си стигнал чак до тук, мога да се позабавлявам с теб. Какво предлага Тюдрик?

— Мир, кралю господарю, просто мир.

Горфидид се изплю.

— Ти, Галахад, си безимотен, кесията ти също е празна. Нима Тюдрик мисли, че може да постигне мир само като помоли за това? Нима мисли, че съм похарчил златото на моето кралство, за да събера една войска ей така за нищо? Нима мисли, че съм глупак?