Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Високият Пророк подаде листа на Ричард.
— Нищо… поне досега. Затова и не бях обърнал внимание.
Ричард огледа листа.
— „Бележки за края“. Какво означава това?
— Не е много ясно. Творбата е доста древна. Според някои е компилация от откъслечни пророчества, взети от различни източници през вековете. Други твърдят, че заглавието е съвсем буквално и книгата съдържа точно това — бележки за края.
Ричард го изгледа свъсено.
— За края ли? Краят на какво?
Натан изви вежда.
— Краят на времето.
— Краят на времето — повтори Ричард. — А ти на какво мнение си?
— Ето това му е странното — призна Пророкът. — Че не съм на никакво мнение. Тъй като притежавам дарбата, обикновено когато чета пророчества, получавам видения и така разгадавам истинския им смисъл. Тази книга е различна. Сблъсквал съм се с нея на няколко пъти досега, в различни етапи от живота си. Когато я чета, не получавам видения.
Нещо повече — не съм единствен. Част от причините никой да не е сигурен какво означава заглавието е, че и другите пророци са изпитвали подобни затруднения като мен. Те също не са получавали видения от пророчествата вътре.
— Не ми се вижда толкова трудно да предположа защо — обади се Кара. — Според мен това означава, че написаното вътре не е истинско пророчество. Ти си Пророк. Ако бяха истински пророчества, щеше да разбереш. Щеше да получиш видения.
По лицето на Натан пропълзя лукава усмивка.
— За човек, който не разбира нищо от магия, си успяла да стигнеш до сърцевината на проблема. Това твърдят мнозина, според които написаното вътре е просто откъслеци, взети оттук и оттам и следователно не представляват надеждна информация, или пък са доказателство, че книгата не е истинска. — Усмивката му се стопи. — С тази теория има само един проблем.
— И той е? — изпревари въпроса на Кара Ричард.
— Нека ви покажа.
Натан тръгна по централната пътека, последван от Ричард, Калан, Зед, Кара, Бенджамин и Бердин. Рика не се отдели от вратата на библиотеката, където бе стояла на пост през цялото време, за да гарантира, че никой няма да ги обезпокои. В дъното на стаята Натан започна да оглежда заглавията във висок, изящно украсен шкаф с книги, долепен до стената. Накрая се наведе и извади едно томче от по-долен рафт.
— Ето — обяви и им показа гръбчето, на което бе написано „Бележки за края“. След като потърси известно време, подаде отворената книга на Ричард и му посочи едно място на дясна страница.
Ричард зяпна думите, все едно не можеше да повярва на очите си.
— Какво пише? — не издържа Калан.
Сивите очи на Ричард се извърнаха към нея.
— Пише: „Покривът ще се срине.“
— Искаш да кажеш, че пише същото, което ти каза старицата? — смръщи чело Калан. — А нататък?
— Нищо. Това е единственото изречение на цялата страница.
Натан огледа един подир друг всички в помещението.
— Това е пророчество фрагмент.
Ричард не откъсваше поглед от думите. Бенджамин изглеждаше озадачен. Зед стоеше с каменно лице, което правеше бръчките на слабото му лице да изглеждат още по-изсечени. Бердин бе видимо притеснена.
Кара сбърчи нос.
— Пророчество фрагмент ли?
Натан кимна.
— Пророчество, което е толкова концентрирано, че прилича на фрагмент, на откъс. Обикновено пророчествата са поне малко по-сложни от това и доста по-неясни.
Ричард пак погледна книгата.
— Или просто с празно надуване.
— Надуване ли? — сякаш недочу Натан.
— Ами да. Някой се е опитал да привлече внимание, затова е измислил нещо, което звучи конкретно, но не е.
Натан килна глава на една страна и дългата му бяла коса обърса рамото му.
— Не те разбирам.
— Кога предполагаш, че е писано това?
— Не мога да съм сигурен, но самото пророчество навярно е на няколко хиляди години… поне. Може и да е доста по-старо.
— И не мислиш ли, че за цялото това време поне един-два покрива са се сринали? Просто пророчество, което звучи впечатляващо с констатацията, че ще се срине покрив, но на практика не е нищо повече от това в слънчев ден да обявиш, че ще завали. Рано или късно ще завали, така че подобно предсказание е доста предвидимо. По същия начин с течение на времето, рано или късно, все някой покрив ще се срине. Когато това стане, човекът, който го е предрекъл, ще бъде признат за истински Пророк.
— Звучи ми логично — съгласи се Кара, доволна от това развитие на разговора.
— С теорията ти има само един проблем — възрази Натан.
Ричард му върна книгата.
— И той е…?
— Празните предсказания обикновено свършват с отворен край. Както казваш, рано или късно ще завали. Но истинското пророчество се повтаря. Може да се каже, че знамението изплува на повърхността пак и пак, за да напомни на хората за себе си.