Игрален дом [bg]

— Жадна съм.

Домакинята й наля от една кана.

— Какво е това?

— Нещо, което сигурно не си опитвала преди.

— Предпочитам вода — помоли Гая, като подуши течността.

— Тук не се пие вода, само отвари.

— Защо?

— Водата е заразена.

Гая въздъхна, но не се призна за победена. С помощта на ножче разряза два портокала и изстиска сока в чаша, за да го изпие. Тази хитрост не послужи за нищо; тъкмо напротив, увеличи жаждата й. Нямаше друг избор, освен да отпие няколко глътки от отварата: поредното питие, което ухаеше на цветя.

— Трябва да се храниш по-добре — каза й Ошун, посочвайки един поднос, отрупан със сирена и парчета месо. — Скоро ще се състои церемонията.

— Каква церемония?

— Празникът на Инле.

— Оришата на медицината?

— Най-красивият ориша — потвърди Ошун и гласът й леко потрепери. — Толкова е красив, че се налага да покрива лицето си.

— Защо?

— За да предпази хората.

Гая вдиша утринния въздух: късен дъжд, плодове, които зреят под звездите, зефир, който шиба планините и мачка заспалите листенца на портокалите… Но повикът на заслепените й сетива се стопи пред една друга, по-непосредствена реалност. Как беше възможно още да е нощ?

— Никой ли не може да го види? — попита накрая, решена да не обръща внимание на тази мистерия.

— Инле ли? — прошепна жената. — Някои — да, но тези, които го направят, остават приковани от волята му и вече нищо не могат да му откажат… Повярвай ми, казвам ти го аз, а тези неща не би трябвало да ме засягат.

Ошун се изправи.

— Цялата лепна — оплака се. — Отивам да се изкъпя.

И напусна стаята с достойнството на котка, която изведнъж се отегчава от околните. Гая изтича след нея, боейки се да остане сама в тази ничия земя, която сякаш бе управлявана от волята на някакъв капризен и трескав бог, също така решена да следи неотклонно единственото същество, което, изглежда, й обръщаше някакво внимание, макар и неохотно.

Прекосиха няколко салона, където хората се преобличаха. Докато напредваха, шумът от разговорите започна да се усилва. Къщата й се стори като кораб-майка на малка цивилизация — астероид, на който има всичко необходимо за оцеляването на различен вид, който живее скрит от вселената. Това си помисли Гая за тази затворена вила, от чиито подземия обаче никнеха безспир налудничави и карнавални създания, които въпреки изолираността си изглеждаха напълно щастливи… Опита се да се доближи до някой балкон и до няколко врати, за които предположи, че водят до градината, но винаги някой се препречваше: младежи, които играеха около нея, атлети, които стояха на пост, двойки, които я притегляха към любовните си игри, или армии от деца, които се бореха да й свалят туниката…