Игрален дом [bg]

Когато ги видя да влизат, едната от жените се изправи и се приближи до чугунен съд, от който излизаше пара. С черпак наля течност в две чаши и се доближи до новодошлите.

— Заведението черпи — каза тя.

Гая подуши чашата с недоверие.

— Какво е това?

— Чай от цветя.

Беше питие, което миришеше на билки и прикриваше горчивата си жилка с тъмен и мътен мед.

Чуха се по-отчетливо смехове. Гая предположи, че от другата страна на вратата има някакво тържество, въпреки че опушените витражи не позволяваха да потвърди или да отхвърли тази възможност. При всички положения не се опита да научи повече. Придружителката й пиеше спокойно, изтегната на един диван. Гая изпи чая си, докато обмисляше възможни обяснения: или жената не бързаше да намери Ери, или той щеше да дойде при тях, или това чакане беше част от някакъв ритуал, чиято цел не й беше неизвестна.

Не беше необходимо да чака дълго, за да установи, че чаят беше нещо повече от обикновена отвара. Пухкава, почти апетитна наглед аура започна да обгръща предметите; после се появиха аромати — всякакви миризми: на ментово вино, на розово масло, на влажна пръст, на мускус, наситен с цветен прашец, на горящи дърва, на жасминова вода — сякаш обонянието й беше прехвърлило човешките граници. Почти се стресна, когато водачката й отново я обгърна през кръста.

— Хайде, вече е време — изглеждаше леко пияна.

От другата страна на вратата се простираше коридор, пазен от уютен полумрак, където очите можеха да гледат, без да се уморяват. В това задушевно място цареше безпорядък. Десетки хора влизаха или излизаха от множество стаи. Беше лесно да се разбере какво се случва в тях, защото вратите всъщност не бяха врати, а колониални паравани с две крила. Гая надникна над един параван и гледката предизвика у нея нещо повече от изненада. Излегнали се върху легла и килими, няколко двойки се забавляваха сред възглавниците. Навсякъде се разхождаха полуоблечени младежи, които се втурваха грижливо да почистят онези, които завършваха любовните си напори. Гая наблюдаваше старанието, с което мокреха кърпите в хладка вода, където плуваха листенца от роза, и нежността, с която прокарваха кърпите по влажните вулви и изнемощелите фалоси.

— Къде отиваш? — попита Ошун, като забеляза, че девойката се опитваше да се изплъзне.

— Дойдох да видя Ери.

Жената направи властен жест.

— Не, скъпа. Тук си, защото Ери ти нареди да се подчиниш на неговия вестоносец и ти прие поканата. Дали ще реши да те види, или не, е негова работа. Засега нямаш друг избор, освен да ме последваш… Надявам се да не мрънкаш и да се подчиниш.

Изтръпна и разбра, че жената говори истината. Беше безсмислено да изисква внимание и уважение, след като сама се беше напъхала в устата на вълка. Беше се уговорила с него, никой не я беше задължил… Или може би да? Волята й се беше стопила след странното изнасилване предишната нощ, сякаш онзи член с цвят на канела й беше монтирал филтър, който я омагьосваше, принуждавайки я да изпълнява изискванията му… Но може би си въобразяваше несъществуващи неща. Може би беше дошла тук само заради нетърпението си да разгадае напълно онзи тайнствен мъж.