Игрален дом [bg]

Въздухът беше все по-гъст заради мъглата, която се издигаше плавно от кадилниците, вградени в стените. На Гая й се стори, че тези изпарения предизвикваха у нея нещо повече от обикновено объркване на сетивата.

— Трябва ни непосветена! — извика някой.

Замаяна от изпаренията, не се съпротивлява, когато няколко жени я поведоха към центъра на стаята; заедно свалиха роклята й и я доближиха към устата на атлета, който, оставайки в същата поза, нападна вулвата, която му се предлагаше. Език и фалос се редуваха да проникват в нея с твърдата непоколебимост на съперници, които си оспорват плячка, докато накрая устата отстъпи мястото си на съществото, обсипано с пръстени, чиято кожа блестеше всеки път, когато излизаше от пещерата. Гая затвори очи. Разумът й се бунтуваше срещу това преживяване, но плътта й пулсираше с ново желание, което не й позволяваше да решава или да избира, а само да приеме това, което й се предлага.

Мускулести ръце я прихванаха през ханша. Почувства плътта, която се бореше да проникне на мястото, където само Ери беше влизал, и се опита да се обърне към нападателя си, може би с идеята да го сплаши; опитът й само доведе до угасване на светлините, като я остави в тъмнината с ръцете, които я принуждаваха да се наведе и да приеме.

Болка и ласки, мекота и бодли: от това се състоеше удоволствието. Искаше й се да избяга, но забеляза, че опитите й да се освободи само разпалваха желанието на двамата й нападатели: атлетът, чийто мускулест фалос набъбваше славно вътре в нея, и непознатият, който я атакуваше безмилостно отзад. До нея достигаха въздишките и виковете на вакханалията, която се разиграваше наоколо, без съмнение стимулирана от гледката на тройката, представляваща основния спектакъл на вечерта, защото, въпреки липсата на светлина, мъглявото сияние позволяваше наблюдаването на ансамбъла.

Предаде се, без да се оплаква, на двойката нападатели. Стенанията й се смесиха със стоновете на цирковия гимнастик и тези на непознатия агресор. Почувства, противно на волята си, че се наслаждава до висша степен на двойните тласъци, които я държаха прикована на мястото й, като разпъната на кръст светица или императрица, предложила се за наслада на робите си, по-скоро заради акта на оскверняване, отколкото заради удоволствието, което тялото й им носеше. Така понесе атаката на членовете, докато от двата избликна манната — гъста и подвижна като лава: потоци на прослава и кръщение. Почти веднага усети, че й липсва опората на акробата, без съмнение изтощен от изключителното усилие. След това бе изоставена от другия си нападател. И щеше да падне на земята, ако не бяха женските ръце, които я отведоха в един ъгъл, където се остави да бъде повалена от съня.