Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Мистика » Игрален дом [bg]
Игрален дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрален дом [bg]

Электронная книга - «Игрален дом [bg]». Краткое содержание книги:

Игрален дом е еротичен роман, в който плътското и фантастичното вървят ръка за ръка, Даина Чавиано се потапя в света на афрокубинските богове и ни представя един ужасяващо перверзен роман, чието действие се развива около 1988 г. Следвайки инструкциите на своя любим, Гайа се озовава в парк с мистериозна жена, Тя я отвежда в луксозна къща, където всичко непрестанно се променя. Въпреки тревогите, които кратката среща оставя у нея, младата жена се връща отново в парка, за да потърси обяснения за феномените, които се случват около нея. Инстинктите й подсказват, че отговорът на загадката може би се намира в къщата. Там героинята преминава през ужасяващи и сюрреалистични еротични преживявания, които я довеждат до неочаквани открития за нея самата. Забранени церемонии, чудовищни стаи, богове в телата на хора и хора с тела на богове: нищо не е сигурно в това свръхестествено измерение. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 50
Перейти на страницу:

Най-сетне се спряха пред малък дворец във версайски стил, заобиколен от солидна желязна решетка. Зад гъстата растителност на градината можеха да се различат цветовете на витражите — с техните сцени, вдъхновени от гръцки амфори, карибски пейзажи и плетеници в стил ар нуво, където кубинската душа разкриваше най-ярките си характеристики. Сатири свиреха на своите окарини сред палмовите дървета; подобни на мулатки нимфи се гмуркаха в реката, за да ловят раци; няколко херувимчета се излягаха мързеливо под пладнешкото слънце, приспивани от шумоленето на декоративни маланги7, които се стелеха връз тях ветрилообразно; един Меркурий с набедрена препаска летеше над тропическо тресавище, без да обръща внимание на кайманите със зейнала паст сред мангровите дървета… Нощта действаше като камера обскура, където образите блестяха, позволявайки да бъдат съзерцавани от тротоара.

— Стигнахме.

Гая се загледа във високата и непосилна за преминаване решетка.

— Не виждам вход.

Вятърът довя смехове, идващи от вилата.

— Ела — прошепна жената, хващайки я за ръка.

Някой беше свалил две пречки от оградата и влязоха оттам.

— Има ли много хора вътре? — попита Гая.

Жената се спря за миг, но после сякаш се зае да оглежда околността.

— Спомни си какво ти е казал Ери: никакви въпроси.

— Само един, преди да влезем.

— Много добре — каза тихо водачката, която направи още няколко крачки, сякаш проучваше терена, — но те предупреждавам, че е по-добре да не разпитваш много.

— Коя си ти?

Непознатата се обърна.

— Нямаш ли някой друг въпрос?

— Само искам да знам коя си.

— За мнозина съм загадка — въздъхна. — За други — условие.

— Това не е отговор.

— Името ми нищо не означава — увери я жената и се отдалечи към къщата през обраслата с трева пътечка.

— Не увъртай — настоя Гая, следвайки стъпките й.

— Въпросът ти няма смисъл. Наричат ме с много имена.

— Защо не ми кажеш едно?

— Всичко зависи от мястото, от момента или от обстоятелствата.

— Искам само да ми кажеш името си — каза сърдито Гая.

— Именно — отвърна жената. — Съмнявам се, че ще разбереш нещо от тази информация. Освен това има толкова неща, които можеш да научиш…

— Стига глупости.

Зениците на непознатата пламнаха в здрача като зеници на демон, но Гая не го забеляза, защото жената продължи да върви, без да я поглежда.

— Кажи ми името си или си отивам — предупреди я Гая.

Жената се обърна, за да застане пред нея, и когато проговори, гласът й бе придобил плътността на порой, както когато капките шибат заварения неподготвен пътник.

— Имам много имена, а фамилията ми е Андиомена… В Куба ме наричат Ошун.

Островът на Оришите

I

„Трябва да е някаква шега“, помисли си Гая, без да губи от поглед жената, която се плъзна из градината като силует от мъгла.

Светлината на улична лампа се стелеше като пепелив тюл, който позволяваше да се отгатнат очертанията на предметите. Заобиколена от вековни тополи, голямата къща се губеше под прегръдката на клоните. В други времена входът е бил пазен от розови храсти, хибискус и цеструм ноктурнум, сега единствените цветя, която бяха оцелели в този гъсталак, бяха няколко бругмансии. Краткотрайната гледка на възбелите снопчета й напомни как ги наричаше баба й: грамофончета.

Шумът от смеховете се засилваше с приближаването им към портала. Гая заподозря съществуването на някаква конспирация. Дали Лиса не беше се уговорила тайно с някого, за да я накара да вярва, че ориша я води към тази къща? Очакваха ли, че онази фамилия ще я накара да допусне присъствието на самата Афродита на този остров? Толкова ли я обичаше приятелката й, че беше решила да изтрие спомена за Поета, дори с цената на това безумие? Дали Ери беше пратеник на леля Рита?

вернуться

7

Маланга — растение, виреещо в тропическите райони на Централна и Южна Америка. — Б.пр.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 50
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)