Войната срещу рулите [bg]

— Мисля, че имаме право да погледнем на току-що казаното от вас като на обида — каза хладно председателят.

— Не беше замислено като обида — отвърна Джеймисън. — Но имам чувството, че членовете на този съвет са така обременени със скръб, че ние нямаме никакъв друг избор, освен да се обърнем за помощ към обикновените хора. Благодаря ви, че ме изслушахте.

Джеймисън седна. Официалната вечеря след заседанието премина в почти пълно мълчание.

След нея подпредседателят на съвета се приближи към Джеймисън, съпровождан от млада жена на около тридесет години, със сини очи, приятно лице и стройна фигура. В изражението й се четеше някаква неженска твърдост, от която красотата й губеше.

— Госпожа Уитман иска да се запознае с вас, доктор Джеймисън — каза мъжът с пресилена вежливост и след като набързо ги запозна, се отдалечи, сякаш краткият контакт бе всичко, което можеше да изтърпи.

Джеймисън замислено изучаваше жената. Спомни си, че я бе забелязал в сериозен разговор с единия, а после и с другия от двамата й съседи на масата. Единият бе представилият я мъж.

— Вие сте доктор на науките, нали? — каза тя.

— Да, по физика — кимна той. — Докторатът ми е върху небесната механика и изследването на междузвездното пространство — доста специализиран предмет.

— Сигурна съм в това — съгласи се тя. — Аз съм вдовица с едно дете. Съпругът ми беше инженер-химик. Винаги съм се възхищавала от неговите знания. — После, сякаш й хрумна неочаквано, добави: — Бе убит от изуол.

Джеймисън се досети, че мъжът трябва да е бил специалист от най-висока класа, за да може съпругата му да се движи в кръговете на Съвета, но каза само:

— Моите съболезнования.

За миг тя се вцепени, после омекна.

— Причината, поради която помолих да ви бъда представена, е, че повечето от основните решения относно Планетата на Карсън са били взети преди две поколения. Ако можете да останете няколко дни, аз лично ще ви покажа нещо, което би могло да бъде алтернативно решение на ужасния ни проблем. Знаете, че имаме обитаема луна, нали?

Джеймисън бе забелязал луната при пристигането си с кораба.

— Намеквате, че базата трябва да бъде на нея, така ли? — попита бавно той.

— Бихте могли да я разгледате — отвърна тя. — От петдесет години не го е правил никой.

Трябваше да признае, че е права. В огромното галактическо общество вниманието, разпростирано върху индивиди и дори върху големи организации, непрекъснато намаляваше. Основни данни често бяха отминавани и забравяни. Винаги имаше твърде много текущи проблеми, които чакаха някой орган на властта да им обърне внимание, всеки проблем изискваше продължително оглеждане и щом то биваше извършено и решението взето, взелият го не бе склонен да преразглежда данните.