Войната срещу рулите [bg]

Но от капана, в който бяха попаднали, нямаше да могат да се избавят без чужда помощ.

— Обаче ти си индивидуалист — каза кротко Джеймисън. — Искаш живот за себе си като за отделна единица. Доказахме това на Еристан II.

„От твоето съзнание долавям, че има раси с колективно съществуване. — Изуолът изглеждаше раздразнен и озадачен. — Изуолите са отделни създания, които споделят обща цел. Чувствам, без ясно да разбирам твоята мисъл, че ти гледаш на отделността като на слабост.“

— Не слабост — възрази Джеймисън. — Просто слабо място. Ако вие бяхте колективна група, нашият подход щеше да бъде друг. Например вие нямате имена, нали?

„Телепатите се разпознават, без да е необходимо толкова елементарно средство за идентификация. — В мисълта на изуола се чувстваше отвращение и гняв. — И те предупреждавам: ако мислиш, че ще направиш от изуолите конформисти посредством идеята, която откривам в твоето съзнание, дълбоко се лъжеш. — Гневът отстъпи на презрението. — Но важното не е какво ще сториш с нас, а как ще убедиш своите сънародници човеците, че изуолите са разумни същества. Оставям те с този проблем, Тревор Джеймисън.“

Изуолът се обърна и хукна през тревата.

— Благодаря ти за спасяването на живота ми и че отново доказа цената на сътрудничеството срещу общата опасност — извика след него Джеймисън.

„Не мога — дойде отговорът. — Не мога искрено да благодаря на едно човешко създание. По никаква причина. Сбогом и повече не ме безпокой.“

— Сбогом — промълви Джеймисън. Ужасно съжаляваше, че не бе успял да постигне разбирателство. Платформата, на която стоеше, започна да се прибира. След няколко секунди корабът вече набираше скорост.

Преди да напусне Планетата на Карсън, Джеймисън говори пред управляващия военен съвет. Предложенията му бяха посрещнати хладно, дори ледено. Щом целта му стана ясна, председателят на съвета го прекъсна:

— Господин Джеймисън, и в тази стая, и на цялата планета няма дори един човек, който да не е изстрадал смъртта на някой член от семейството си, убит от тези чудовищни изуоли.

Джеймисън търпеливо изчакваше.

— Ако повярваме, че тези същества са разумни — продължи председателят, — това само би ни стимулирало да ги унищожим. Освен по изключение, човек не трябва да има милост към друга подобна раса и не очаквайте никаква милост за изуолите от местните обитатели.

Останалите членове на съвета одобрително замърмориха. Джеймисън огледа кръга от враждебни лица и осъзна, че Планетата на Карсън наистина е несигурна база. Само няколко пъти през своята история човек бе открил чуждоземна раса така напълно антипатична за него, като изуолите. Това, което правеше проблема смъртоносен, бе фактът, че Планетата на Карсън беше една от трите бази, на които човешките създания основаваха своята защита в галактиката. При никакви обстоятелства не можеше да има изтегляне от нея. А при необходимост една политика на пълно унищожение можеше да бъде оправдана с конвенцията за чуждоземните раси, сродни с човешката.