Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 66
Перейти на страницу:

Устните му потрепнаха, но не можех да преценя дали в усмивка или гримаса.

— Дракан не мисли, че съм невинен.

— Да, но нали той каза…

— Дракан смята, че съм го извършил, но майка ти е успяла да го убеди, че не съм бил на себе си. Че един вид не съм бил аз. И затова той по свой си начин се смили над мен.

— Смилил се е? Нико, какво имаш предвид?

— Говори се, че е много болезнено да те обезглавят. А аз никога не съм се отличавал с особена смелост. А от това в шишето, каквото и да е то, поне не боли.

— Нико!

Отрова. Той говореше за отрова. Шишето на мира — ето какъв покой щеше да му донесе то — покоя на смъртта.

— Изправи се! Не можеш просто да лежиш така и да чакаш да умреш!

— Мисля, че нямам друг избор.

Поне беше повърнал повечето. Това трябваше да помогне.

— Хайде, изправи се…

Хванах го за раменете и се опитах да го вдигна, но той беше отпуснат и безжизнен като парцалена кукла.

— Хайде!

— Дина, остави ме! — гласът му отново стана глух и несигурен. — Остави ме на мира.

— Да, Дина, остави го.

Аз застинах. Беше Дракан. Беше се върнал, но без фенер. Не го бях чула да приближава .

Колко ли дълго бе стоял и подслушвал в мрака?

9.

Един много малък нож

Чувах как Нико диша в тишината, тежко и учестено, сякаш не му достигаше въздух. Дракан стоеше до решетките като черна сянка, а тъмнината скриваше лицето му. Дали Нико щеше да се окаже прав?

— Какво имаше в шишето? — попитах аз.

— Вино — отвърна ми Дракан. — Той пие твърде много и това не му понася. Нима не ти е казал, сега след като вече сте толкова добри приятели?

Нико издаде някакъв звук — нещо средно между въздишка и смях.

— Тя знае всичко за мен, братовчеде. Познава и кътните ми зъби.

Дракан не помръдна. Стоеше там, мълчалив и мрачен, и почти се сливаше с тъмнината на нощта.

— Ясно. Метнала се е на майка си, значи? Ела тук, малка Жрице. Ще ти отворя.

— Не.

— Не? Какво означава това ?

— Не и преди да му помогнеш. Не и преди да кажеш какво имаше в шишето и как може да се оправи.

Чух как пъхна ключа в ключалката.

— Майка ти не те ли е научила да правиш, каквото ти кажат възрастните? Явно сам ще трябва те изведа.

— Първо ще му помогнеш! Може би умира!

Бях едновременно ядосана и отчаяна.

— Дина, върви си — каза Нико, дишайки тежко. — Тръгвай с него.

— Не! — притиснах ръката му към себе си. — Той трябва да ти помогне! Не искам да умреш!

Вратата се отвори. Дракан влезе в килията и застана под лунните лъчи, но очите му все още не се виждаха, защото качулката скриваше по-голямата част от лицето му. Вече не беше с тъмносиньото наметало от следобеда. Беше с друго — толкова черно, че направо поглъщаше светлината, която го обгръщаше.

— Ела тук, Дина! — гласът му беше спокоен и дори мек. — Ела при мен!

По-рано същия ден, когато минавахме през леговището на драконите, бях толкова уплашена, че си мислех, че човек не може да изпитва по-силен страх. Сега осъзнах, че съм грешала. Точно в този момент се страхувах от Дракан повече, отколкото от драконите. Дори ми се стори, че от него се носеше тяхната остра миризма на гнилоч.

Бавно се изправих и застанах на колене, но без да пускам ръката на Нико.

— Защо не искаш да му помогнеш? — прошепнах аз. Щеше ми се да го бях казала по-високо, но не можех. — Той ти е братовчед.

Дракан пристъпи към нас. Наистина миришеше като дракон.

— Братовчед? — повтори той. Гласът му придоби един странно студен и насмешлив тон. — Не, наричат ме така най-вече от учтивост. Знаеш ли, когато си незаконно дете, никога не те приемат напълно в семейството.

Наметалото му докосна бузата ми и аз се притиснах още по-плътно към Нико. От какво беше направена тази дреха? Беше студена, влажна и грапава, като език на крава.

— Братовчеде — промълви Нико с дрезгав глас. — Какво имаше в това вино?

Дракан застана на едно коляно до мен и сложи ръка на раменете ми. Опитах се да се дръпна, но той ме държеше здраво.

— Да ти кажа ли? Мислиш ли, че малката ти приятелка ще е доволна тогава? — Дракан постави другата си ръка на челото на Нико. — Май наистина не се чувстваш добре, а? Във виното нямаше отрова, скъпи ми братовчеде. Напротив. Това не беше вино, а кръв от дракон.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)