Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 66
Перейти на страницу:

Вдигнах глава. Видях Нико, който държеше в ръката си моя малък нож, покрит с кръвта на Дракан.

— Мъртъв ли е? — попитах аз, когато отново можех да говоря.

Нико стоеше и гледаше втренчено ножа в ръката си.

— Май го убих — промълви той с толкова тънък гласец, сякаш бе на годините на Мели. — Сега със сигурност ще ми отрежат главата.

— Той се опита да ме удуши…

— Той каза… Дракан каза…

— Нико, защо Дракан се опита да ме убие?

Изтръпнах само при мисълта за случилото се.

— „Ще си помислят, че си ти“ — Нико повтаряше думите на Дракан и отново дишането му стана тежко. Той се задъхваше по-силно от преди. — „Ще си помислят, че ти си убил дъщерята на Жрицата на срама“ — раменете на Нико се тресяха, както трепери гърбът на мокро куче, което се опитва да изтръска водата от козината си. — Но накрая той умря.

Нико се заоглежда объркан наоколо.

— Да се махаме — изпъхтя той. — Трябва да се махнем оттук преди хората на Дракан да са дошли.

— Хайде — подканих го аз и се изправих на крака. — Да тръгваме.

Дробовете му просвирваха при всяка стъпка, която правехме, и аз го накарах да се облегне на мен, макар че бях прекалено дребна, за да мога наистина да му бъда опора. Не бяхме изминали и няколко крачки, когато Нико изведнъж спря.

— Леговището на драконите — промълви той. — Трябва да използваме наметалото на Дракан.

Не можех да разбера защо. За какво ни беше тази противна, воняща драконова кожа? Но Нико не искаше да продължи без нея. Накрая му помогнах да се облегне на стената и се върнах в килията.

Дракан продължаваше да лежи насред лунното петно на пода, загърнат в черното си наметало. Изобщо не ми се искаше да влизам вътре. Бях виждала мъртви животни, прасета и агнета и даже едно от мулетата на мелничаря, което един ден просто се строполи между стръките на каруцата, но не и мъртъв човек.

— Нико… — изкряках аз дрезгаво като жаба. — Не съм сигурна, че мога да го направя.

— Остави на мен — отвърна ми той, но аз виждах, че едва се държи на краката си и изстинах при мисълта, че може и той да умре.

— Не. Стой си там. Ще се справя.

Влязох бързо в килията, хванах края на наметалото и го дръпнах. Тялото на Дракан се претърколи, застана по гръб и драконовата кожа се освободи. Държах я колкото се може по-далеч от себе си и се опитвах да не вдишвам миризмата й. Фу, как вонеше само! Но сега поне можех да се махна от килията и трупа. И тогава се сетих, че ако искахме да избягаме, ни трябваха ключовете на Дракан за вратата към леговището. Това означаваше, че щеше да ми се наложи да го докосна.

Много ми се искаше да можех да помоля Нико да го направи. Или пък ако Давин или мама бяха тук. Но бях сама. Нямах никакъв избор. Затова стиснах зъби, пропълзях до трупа, затворих очи, прокарах ръка по колана му и затърсих ключовете.

Изведнъж нещо докосна крака ми.

Аз подскочих и извиках силно, а Нико се дотътри, като се подпираше на стената.

— Какво има?

Не му отговорих. Бях като вкаменена и не можех да откъсна поглед от ръката на Дракан. Той по някакъв начин бе сключил пръсти около глезена ми. Докато стоях и го гледах, Дракан съвсем бавно обърна глава и впи в мен тъмносините си очи.

— Помогни ми — прошепна той тихо, но достатъчно силно, за да го чуя.

Видях раната от ножа на гърлото му и кръвта, която се стичаше от нея.

— Подай ми шишето.

Той отпусна хватката около крака ми и разтвори пръсти, подобно на паяк, който пуска плячката си. Но продължи да ме пробожда с поглед.

— Шишето… — промълвих аз и се огледах.

То лежеше на пода само на няколко крачки от мен, но Дракан не можеше да го стигне. Вътре едва ли имаше повече от няколко глътки. Но за какво му беше то? От мястото, където стоях, чувах измъченото пъхтене на Нико в коридора. Дракан беше толкова лошо ранен, че две глътки щяха да са достатъчни да го довършат. Помислих си, че може би точно това иска. Че е много мъчително да лежиш така полумъртъв. Взех шишето и му го подадох, а той впи пръсти в него.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)