Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 66
Перейти на страницу:

— Ти си добро чудовище — прошепнах му аз. — Как би могъл някой да се страхува от теб?

След малко раменете му спряха да треперят и дишането му се поуспокои. Но той не ме пусна. Останахме така прегърнати. Беше толкова приятно след дългия, ужасен ден. Самата аз започнах да дишам по-бавно и сънено се прозях. Той се премести малко по-навътре, така че да мога да легна по-добре.

— Странно — промърмори Нико в мрака. — Приличаш на майка си. Но… Нейният поглед ме разкъсваше на парчета и ме караше да се чувствам като най-голямото чудовище на земята. А ти… — той въздъхна. — А ти почти успя да ме накараш да повярвам, че съм невинен.

8.

Шишето на мира

Не знаех кое време на нощта беше. Бях поспала малко, но когато се събудих, ивицата лунна светлина на пода почти не се бе преместила. Нико дишаше дълбоко и спокойно, но не бях сигурна, че спи. И тогава чух шума отново — същия шум, който ме беше събудил. Чух стъпки. По стената на коридора заигра мъждивата светлина на фенер.

Беше Дракан.

— Нико — каза той тихо. — Нико, буден ли си?

Нико ме пусна внимателно, за да не ме събуди — не беше забелязал, че вече не спях. Аз стиснах очи и продължих да се преструвам на заспала. Не исках да им преча. Дракан го беше нарекъл „Нико“, както му казваха приятелите му.

— Буден съм — отвърна му той.

— Жрицата на срама продължава да твърди, че си невинен. Непоколебима е. И аз си помислих, че… Вече не знам в какво да вярвам. Затова дойдох да поговоря лично с теб.

Нико бавно се изправи. През притворените си клепачи видях, че това му причини болка. Нощният студ не се бе отразил добре на насиненото му тяло.

— Благодаря ти, че дойде — промълви той тихо. — Но не мога да ти разкажа много. Не си спомням нищо преди момента, в който ти и пазачите ме свестихте и видях… всичко.

— А от още по-преди? Трябва да си имал причина да отидеш в покоите на Адела.

Нико поклати глава.

— Наистина не знам. Мартен измисли това глупаво състезание с бъчвите. Пихме много, викахме и крещяхме. Загубих три сребърника от Еберт и едва не се пребих, защото си мислех, че ще мога да запазя равновесие върху бъчвата, докато той е вътре в нея… Но ти също беше там. Ти видя всичко. Даже по-добре от мен.

— Следобеда, когато те видях за последно, беше седнал върху една копа сено и я беше обявил за свое кралство.

— Дори това не си спомням.

— Седеше отгоре и пееше много високо и затрогващо фалшиво, а когато Еберт се опита да те накара да млъкнеш, ти го замери с вилата. Но после сам спря и захърка. Ние те отнесохме до стаята ти. Но явно, като си дошъл на себе си, си продължил да пиеш, защото наоколо имаше разхвърляни празни бутилки. А по-късно същата вечер трябва да си отишъл при Адела. Нико, така трябва да е станало.

— Не си спомням — промълви Нико и стисна прътовете на вратата.

— Опитай — каза му Дракан студено и твърдо. — Опитай. Качваш се по стълбите в Западното крило. Сигурно си използвал Тайното стълбище, иначе все някой щеше да те види — прекосил се коридора, почукал си… или? Защо си отишъл при нея? Кой ти е отворил? А може би просто си влязъл? И защо си носил дългата си кама?

— Дракан… не мога. Нямам никакъв спомен. Все за това мисля. Но не мога.

— Мислех си, че сега, след като вече си трезвен…

— Не. В паметта ми все още има голямо бяло петно.

— Нико, аз… наистина се надявам. Жрицата има право. Ти си не само мой братовчед, но и мой приятел. Достатъчно роднини загубих.

— Дори аз самият започнах да вярвам, че не съм го извършил. Все още не мога да обясня, защо съм отишъл при Адела. Но нещо в съзнанието ми просветна. Сега вече ми се струва, че има обяснение. Само трябва да го намеря…

Дракан наблюдаваше замислено братовчед си.

— Ами добре, успех тогава. А това е един малък подарък от мен, в знак на помирение. Сигурно те мъчи ужасен махмурлук — каза Дракан и му подаде едно покрито с кожа шише.

Нико го погледна, но не го взе. Вместо това рече:

— Едва ли в него ще открия отговорите, които търся.

Дракан леко се усмихна.

— Да, отговори едва ли ще намериш, но може би… покой. Вземи го и го задръж. Приеми го като един вид шише на мира. От мен за теб. Съжалявам, че се държах така. Но не бях на себе си.

— Добър довод — отвърна му Нико и взе шишето. — Каквото и да се случи оттук нататък, братовчеде, радвам се, че ме посети тази нощ.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)