Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 66
Перейти на страницу:

Известно време постоях така и дишах дълбоко, а непознатата викаше и удряше по вътрешната страна на вратата. Не исках да съм тук. Исках да съм вкъщи, да се пренеса там на мига. Вкъщи, където кухнята ухаеше на сок от бъз и печени ябълки, където Мели ме молеше за мед, където Пес лежеше пред огнището и се пощеше всеки път, щом го ухапеше бълха. Вкъщи, в леглото си; вкъщи при Давин; вкъщи при мама; вкъщи, където никой не се опитваше да ме удуши, да ме наръга с нож или да ме изяде. Аз изхлипах силно, ноздрите ми запариха, а очите ми се напълниха със сълзи, които бавно започнаха да се стичат по бузите ми. Бях на косъм да се откажа. Да се свия пред вратата и да чакам някой да дойде и да ме спаси. Но Нико не можеше да чака. А и мама определено не беше тук. Аз подсмръкнах още веднъж и изтрих очите и носа си в ръкава. След което се затичах надолу по стълбата, през коридора и право към стаята на пазачите.

Нико седеше, където го бях оставила, но когато ме видя, бързо се изправи на крака.

— Дина — дишането му се беше поуспокоило благодарение на кратката почивка. — Изглеждаш сякаш… Какво се е случило?

— Мама я нямаше там — промълвих аз, а плачът заплашваше да сподави и без друго немощния ми глас. — Там имаше една… призрачна жена, която се опита да ме намушка с нож!

Той сложи ръка на рамото ми, а аз не можах да се сдържа, прегърнах го през кръста и се сгуших в него. Той ме погали по ръката и докосна бузата ми.

— Колко си студена! Дина, не мисля, че съществуват призраци. Не и тук, във всеки случай.

— Тя не беше призрак. Беше жива, съвсем истинска, само че… — опитах се да му обясня как изглеждаше.

— А, това е дама Лизеа. Леля ми. Майката на Дракан. Тя е болна, затова изглежда толкова слаба.

Избърсах сълзите си с ръка. Майката на Дракан, значи, това обяснява защо ме нападна. Само че тя нямаше как да знае, че синът й е мъртъв. Или по-точно, че може би е мъртъв.

— Но, Дина, сигурна ли си, че е имала нож? Не може ли да си се заблудила? Да е било нещо друго?

Аз поклатих глава.

— Нож беше.

Все още го виждах съвсем ясно пред себе си, светъл и блестящ на лунната светлина, дълъг почти колкото разстоянието от китката до лакътя ми.

— Раздра възглавницата си с него. Цялата стая беше в пух.

— Добре, но ти какво направи? Къде е тя сега?

— Заключих я в стаята.

Той ме хвана за раменете и леко ме отдалечи от себе си.

— Така, значи си я заключила. — Нико започна да се смее, малко дрезгаво, защото все още не му достигаше въздух, но определено се смееше. — Знаеш ли какво, мисля да поседна малко. Ако почакам така, за няколко часа ще превземеш целия замък сама.

Само че нямаше да го оставя да се измъкне така.

— Идваш с мен — сопнах му се аз ядосано. — Няма да мина покрай драконите сама!

Той отново стана сериозен.

— Дина, аз само се шегувах. Никога не бих те изоставил. — Той леко стисна едното ми рамо. — А сега по-добре да измислим как да се справим с драконите.

— Не може ли да изчакаме, докато съмне?

Сега той поклати глава.

— Не. Ако искаме да се измъкнем оттук, без да ни видят, трябва да използваме тъмнината.

Стиснах силно очи за миг, за да прогоня окончателно сълзите.

— Е, щом това е единственият начин — казах аз колкото се може по-спокойно, — най-добре да тръгваме.

Той кимна.

— Да, права си. И без това нямаме много време.

И така, ние взехме драконовата кожа и лампата от стаята на стражата и се отправихме към леговището на драконите.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)