Хазарски речник [bg]

Сварихме коливо на разсъмване, завихме го с възглавница и го сложихме заедно с тенджерата в пътната мрежа да топли папас Аврам по време на почивката. Поехме с кораб през Черно море и устието на Дунав нагоре по реката. Последните лястовици летяха по гръб и отраженията им в Дунава показваха черни гърбове вместо бели кореми. Навлязохме в мъгла, а те отлитаха и носеха в себе си през горите и през Железни врата някаква твърда тишина, от която се оглушава и в която се вливат всички други тишини. На петия ден при Кладово ни дочака конна дружина от Трансилвания, цялата в горчива румънска прах от оттатъшната страна на реката. Щом се намерихме в лагера на маркграф Фон Баден, узнахме, че и граф Георгий е тръгнал към бойното поле, че генералите Хандерсхайм, Ветерани и Хайзел са вече готови да нападнат турските позиции, че бръснарите от два дена бръснат и решат в движение, подтичвайки около тях. Същата нощ видяхме невероятното умение на нашия господар.

Сменяха се годишните времена, утрините бяха хладни, но нощите още топли - до полунощ лято, сутрин есен. Папас Аврам си избра сабя, оседлаха му кон, а от сръбския лагер дойде малък отряд конници с живи гълъби в ръкавите. Яхаха и пушеха дълги чибуци, нанизвайки колела дим на ушите на конете. Щом Бранкович яхна коня, дадоха и нему запалена лула и всички, димейки така, отидоха при генерал Ветерани да получат заповедта, когато из австрийския лагер се чуха гласове:

- Идат голи сърби!

И наистина, след конниците се зададе отряд пехотинци, които бяха хвърлили от себе си всичко освен шапките. Минаваха голи през светлината на лагерните огньове като през порти, а след тях в мрака – малко по-бързо, голите им сенки, дважди по-стари от тях.

- Нима ще нападате в тъмното? - попита Ветерани, докато галеше кучето си, което беше тъй високо, че можеше да удари с опашка човек по устните.

- Да - отвърна кир Аврам, -птиците ще ни покажат пътя.

Над австрийските и сръбските позиции беше хълмът Ръс, над който никога не пада дъжд, а на върха му - турското укрепление с топовете. Вече от три дена не можеха да го наближат от никоя страна. Генералът каза на Бранкович да нападнат това укрепление.

- Ако завладеете позицията, запалете зелен огън от кленови клони - добави генералът, - да знаем да се равняваме.

Конниците приеха заповедта и отминаха, пушейки лулите си. Малко след това видяхме как над турското укрепление излетяха запалени гълъби - един, втори, трети, чуха се изстрели и едновременно се върнаха в лагера папас Бранкович и конниците, продължавайки да си пушат дългите чибуци както преди. Генералът учудено ги попита защо не щурмуват топовете, а папас Аврам мълчешком му показа с лулата хълма. Там пламтеше зелен огън и турските топове не се чуваха вече. Укреплението бе превзето.

В настъпващото утро папас Аврам, уморен от нощния бой, почиваше пред шатрата, а Масуди и Никон Севаст седнаха да играят комар. Никон губеше огромни залози вече трети ден, а Масуди не прекъсваше играга. Изглежда, имаха някакви твърде сериозни причини, щом под дъжда от куршуми оставаха за нишан - Бранкович заспал, а те двамата играят комар. Във всеки случай техните причини бяха по-основателни от моите и аз се скрих навреме под сигурен заслон. Тъкмо тогава в нашия окоп нахлуха турски войници, съсичаха всичко, което се движи, а веднага след тях - требинският Сабляк паша