Хазарски речник [bg]

В тези сънища, в които се прощавал с всички около себе си, Бранкович сънувал най-дълго своята покойна сестра, но тя всеки път губела по някоя част от добре познатия на Бранкович образ и добивала нови части на тялото, непознати и чужди. Сменила с непознатата личност, в която се превръщала, първо гласа си, после цвета на косите и зъбите, докато накрая само ръцете, които прегръщали Бранкович все по-страстно и по-страстно, били нейните. Всичко останало вече не било тя. После една нощ, толкова тънка, че двама души - единият застанал във вторник, а другият в сряда - можели да се ръкуват, тя му се явила съвсем преобразена, толкова хубава, та светът се стъписвал отлика й. Обвила врата му с ръце, всяка от които имала по два палеца. Отпървом той едва не побягнал от нея в съня си, но след това се отпуснал и обхванал едната й гърда като праскова. И после сякаш берял дните си от нея като от дърво и тя му предлагала всеки път друг плод, все по-сладък и по-сладък, така че денем спял с нея в различни сънища, както другите мъже със своите наложници нощем по наети къщи. И само когато понякога от тези прегръдки се подавала някоя от нейните длани с два палеца, не можел да определи с коя ръка го милва, защото разлика нямало. Тази сънувана любов обаче го изтощавала истински и така жестоко, че кажи-речи цял изтекъл от сънищата си в своята постеля. Тогава тя дошла за последен път и му казала:

- Който от мъка прокълне, ще бъде чут. Може би ще се срещнем пак някъде в друг живот.

И Бранкович никога не узнал дали била казала това на него, кир Аврам Бранкович, или на двойника му от сънищата с единия бял мустак, на "куроса", в когото се превръщал Бранкович, докато спял. Защото насън той отдавна не се чувствал като Аврам Бранкович. Чувствал се изцяло като онзи другия, който имал стъклени нокти. Насън той от години вече и не куцал като наяве. Вечер усещал, че го буди някаква умора, както сутрин усещал, че ще заспи, защото някой някъде се чувствал отспал и все по-буден и по-бодър. Той имал клепачи, които се затваряли, щом клепачите на някой друг някъде се отваряли. С непознатия го свързвали скачените съдове на силата и кръвта и тази сила се преточвала както виното, за да не се вкисели. Докато единият в течение на нощта бивал все по-отпочинал и по-изпълнен със сила, същата тази сила напускала другия и го хвърляла в умора и сън. Най-страшно от всичко това било ненадейното изпадане в сън насред улицата или където и да било, като че това не бил сън, а отзвук от нечие мигновено събуждане. На кир Аврам му се случило наскоро, докато гледал затъмнението на луната, да изпадне в сън така внезапно, че тоз-час почнал да сънува как го удрят с камшик, и изобщо не съзнавал, че като падал, се ударил и си разбил челото на същото място, на което в съня си получил удар с бич.