Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 124
Перейти на страницу:

В тези сънища, в които се прощавал с всички около себе си, Бранкович сънувал най-дълго своята покойна сестра, но тя всеки път губела по някоя част от добре познатия на Бранкович образ и добивала нови части на тялото, непознати и чужди. Сменила с непознатата личност, в която се превръщала, първо гласа си, после цвета на косите и зъбите, докато накрая само ръцете, които прегръщали Бранкович все по-страстно и по-страстно, били нейните. Всичко останало вече не било тя. После една нощ, толкова тънка, че двама души - единият застанал във вторник, а другият в сряда - можели да се ръкуват, тя му се явила съвсем преобразена, толкова хубава, та светът се стъписвал отлика й. Обвила врата му с ръце, всяка от които имала по два палеца. Отпървом той едва не побягнал от нея в съня си, но след това се отпуснал и обхванал едната й гърда като праскова. И после сякаш берял дните си от нея като от дърво и тя му предлагала всеки път друг плод, все по-сладък и по-сладък, така че денем спял с нея в различни сънища, както другите мъже със своите наложници нощем по наети къщи. И само когато понякога от тези прегръдки се подавала някоя от нейните длани с два палеца, не можел да определи с коя ръка го милва, защото разлика нямало. Тази сънувана любов обаче го изтощавала истински и така жестоко, че кажи-речи цял изтекъл от сънищата си в своята постеля. Тогава тя дошла за последен път и му казала:

- Който от мъка прокълне, ще бъде чут. Може би ще се срещнем пак някъде в друг живот.

И Бранкович никога не узнал дали била казала това на него, кир Аврам Бранкович, или на двойника му от сънищата с единия бял мустак, на "куроса", в когото се превръщал Бранкович, докато спял. Защото насън той отдавна не се чувствал като Аврам Бранкович. Чувствал се изцяло като онзи другия, който имал стъклени нокти. Насън той от години вече и не куцал като наяве. Вечер усещал, че го буди някаква умора, както сутрин усещал, че ще заспи, защото някой някъде се чувствал отспал и все по-буден и по-бодър. Той имал клепачи, които се затваряли, щом клепачите на някой друг някъде се отваряли. С непознатия го свързвали скачените съдове на силата и кръвта и тази сила се преточвала както виното, за да не се вкисели. Докато единият в течение на нощта бивал все по-отпочинал и по-изпълнен със сила, същата тази сила напускала другия и го хвърляла в умора и сън. Най-страшно от всичко това било ненадейното изпадане в сън насред улицата или където и да било, като че това не бил сън, а отзвук от нечие мигновено събуждане. На кир Аврам му се случило наскоро, докато гледал затъмнението на луната, да изпадне в сън така внезапно, че тоз-час почнал да сънува как го удрят с камшик, и изобщо не съзнавал, че като падал, се ударил и си разбил челото на същото място, на което в съня си получил удар с бич.

Моето впечатление е, че всичко това - и "курос", и онзи Юда Халеви, е в непосредствена връзка с една работа, която господарят Бранкович и ние, неговите слуги, изпълняваме вече с години. Става дума за един глосар, или азбучник, който би могъл да се нарече Хазарски речник. По него той работи неуморно и с нарочна цел. Бранкович е доставил в Цариград от Зарандската жупания и от Виена осем камили книги и все нови пристигат, така че се е оградил от света със стени от речници и стари ръкописи. Аз, който съм вещ в боите, мастилото и буквите, през влажните нощи познавам по миризмата всяка буква в тях и лежейки в своя кът, чета по миризмата цели страници от неразгърнатите свитъци с печати, които стоят някъде на тавана на кулата. Кир Аврам с най-голяма охота чете по хладина, само по риза, като оставя тялото си да трепери, и само онова от прочетеното, което през това треперене достигне до неговото внимание, смята за полезно да запомни и отбележи в книгата. Картотеката на Бранкович, създадена в библиотеката му, обхваща хиляди листове на различни теми - от каталога за въздишките и възклицанията в старославянските молитви до описа на солта и видовете чай, той има и голяма сбирка коси, бради, мустаци с най-различен цвят и форма, на живи и мъртви лица от всички раси, които господарят лепи на стъклени шишета и държи като своего рода музей на стари прически. Неговата коса обаче не е представена в тази сбирка, но той е наредил от космите й да се извезе на елеците, които носи, неговият герб с едноок орел и девиз: "Всеки господар своята смърт обича." Над книгите, сбирките и картотеката си Бранкович работи всяка нощ, но в най-голяма тайна и с изключително внимание се е посветил да изработи един азбучник, речник за покръстването на хазарите

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)