Хазарски речник [bg]

Автор: Павич Милорад
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Колибри
Переводчик: Христина Василева
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол… На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“. По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.

Перейти на страницу:

Пръснали се пратеници по цялото царство и след три месеца евреинът му довел един младеж, чиито стъпала изглеждали съвсем като тези на кагана. И него задържали в двореца. Така намерили после още две колена, едно ухо и рамо - всичките също като тези на кагана. Малко по малко в двореца се събрала група млади хора, кой войник, кой роб, кой въжар, евреин, грък, хазар и арабин, които - ако от всекиго се вземело по някой крайник или част от тялото - можели да направят един млад каган, съвсем като онзи, който управлявал в Итил. Само глава липсвала. Не можели и не можели да я намерят. И така един ден каганът извикал евреина и поискал или да намери глава, или да бъде самият той обезглавен. Евреинът изобщо не се уплашил и каганът учудено го попитал за причината.

- Причината е в това, че се уплаших още преди една година, а не днес. Преди една година намерих и глава. И я пазя тук, в двореца, вече толкова месеци, но не се решавам да я покажа.

Когато каганът наредил да се покаже и главата, евреинът извел пред него една девойка. Била млада и хубава и главата й толкова приличала на тази на кагана, че можели да я сбъркат в огледалото. Ако някой видел лика й в огледалото, щял да си помисли, че вижда кагана; но по-млад. Тогава каганът наредял да доведат всички, които били събрани, и евреинът да направи от техните крайници още един каган. Докато се разотивали останалите живи осакатени, чиито части били вградени в другия каган, евреинът изписал на челото на новосъздадения някакви букви и младият каган. наследникът, се изправил на постелята на кагана. Трябвало да го проверят и евреинът го изпратил в ложето на кагановата любовница, принцеса Атех. На заранта принцесата изпратила на истинския каган следната вест:

- Онзи, когото снощи са ми пратили в постелята, е обрязан, а ти не си. Значи или той е някой друг, а не каганът, или каганът се е предал на евреите и се е обрязал, та е станал друг. Прецени прочее какво се е случило.

Тогава каганът попитал евреина какво означава тази разлика.

Онзи отвърнал:

- Няма ли да изчезне разликата, ако и ти се обрежеш?

Каганът изпаднал в недоумение и отново поискал съвет от принцеса Атех. Тя го отвела в мазето на своя дворец и му показала кагановия двойник. Била го оковала във вериги и го сложила зад решетки, но той бил разкъсал вече всички вериги и разтърсвал решетките с огромна сила. За една нощ бил пораснал толкова, че истинският не-обрязан каган пред него изглеждал като дете.

- Искаш ли да го пусна? - попитала принцесата.

Тогава каганът толкова се уплашил, че наредил да убият обрязания каган. Принцеса Атех плюнала върху челото на великана и той рухнал мъртъв.

Тогава каганът се обърнал към гърците, сключил нов съюз с тях и приел тяхната вяра.

ЛОВЦИ НА СЪНИЩА - секта на хазарските свещенослужители, техен защитник била принцеса Атех. Те умеели да четат чужди сънища, да живеят в тях като в своя къща и да ловят, препускайки през тях, дивеча, набелязан за хващане - човек, предмет или животно. Записът на един от най-старите ловци на сънища е запазен и гласи: "Насън се чувстваме като риба във вода- понякога изплуваме от съня, докосваме с око света на брега, но отново потъваме бързешком и жадно, защото се чувстваме добре само в дълбините. Когато изплуваме за кратко на сушата, забелязваме едно странно създание, по-тромаво от нас, свикнало да диша не като нас и залепено за своята земя с цялата си тежест, при това лишено от сладостта, в която ние живеем като в собствено тяло. Защото тук долу сладост и тяло са неразлъчни и са едно и също. Това създание навън сме също ние, но ние след милион години и между нас и него освен годините лежи и страшната беда, която е постигнала онзи отвън за това, че е отделил тялото от сладостта..."

Според преданието един от най-известните четци на сънища се наричал Мукадаси Ал-Сафер. Той успял да проникне най-дълбоко в тайната, умеел да опитомява риби в чуждите съновидения, да отваря врати в нуждите сънища, да се гмурка в сънищата по-дълбоко от който и да било преди него, дори и от Бога, защото на дъното на всеки сън лежи Бог. А след това станало тъй, че повече не можел да чете сънища. Дълго смятал, че е стигнал върха и че по-нататък всъщност не може да се отиде в това мистично умение. На оногова, който стигне до края на пътя, път повече не му е нужен и затова не му се полага. Но тези около него не мислели така. Те доверили веднъж това на принцеса Атех и тогава тя им обяснила случая на Мукадаси Ал-Сафер:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?