Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 124
Перейти на страницу:
, който гледаше в мъртвите, а не в живите. След него на полесражението се втурна и някакъв блед младеж, който имаше един бял мустак, като че бе остарял само наполовина. На свиления елек на папас Аврам беше извезан гербът на рода Бранкович с едноокия орел. Един турски войник улучи с копие тази везана птица с такава сила, че се чу как желязото, пробивайки гърдите на спящия, удари в камъка под него. Будейки се в смъртта си, Бранкович се привдигна на една ръка и последното, което видя в живота си, беше червеноокия младеж със стъклени нокти и един сребърен мустак. Тогава Бранкович го обля пот и две струи се вързаха под врата му на възел. Ръката под него така започна да трепери, че той, както беше прободен, я погледна учуден и се облегна с цялата си тежест на нея, за да я усмири. А той самият още някое време трепереше, затихвайки като отпусната струна, и когато се усмири съвсем, падна без дума на тази ръка. Тозчас рухна и онзи младеж право върху своята сянка като покосен от погледа на Бранкович и зобни-цата, която носеше през рамо, се изтърколи.

- Коен ли загина? - извика пашата, а войниците, като помислиха, че някой от комарджиите е стрелял в младежа, съсякоха Никон Севаст, както си беше с нехвърлен зар в шепата. Обърнаха се и към Масуди, но той рече нещо на пашата на арабски, обръщайки му внимание, че младежът не е мъртъв, а спи. Това продължи живота на Масуди с един ден, защото пашата нареди да го съсекат не този, а следващия ден, както после и стана.

Аз съм сабяджия - завършва Аверкий Скила своето сведение за Аврам Бранкович, - аз знам: когато убиваш, всеки път е съвсем различно, както всякога е различно с всяка нова жена в леглото. Само дето после някои забравяш, а някои не. Някои от убитите, а и някои от жените теб не забравят никога. Смъртта на кир Аврам Бранкович беше от онези, които се помнят. Ето как беше. Дотичаха отнякъде слугите на пашата с корито топла вода, окъпаха кир Аврам и го предадоха на някакво старче, което носеше трета обувка на врата си, пълна с ливанто, балсам и коноп. Помислих, че ще прегледа раните на папас Аврам, но той го намаза с белило и червило, обърса го, вчеса го и го отнесоха под шатрата на Сабляк паша.

"Ето още един гол сърбин" - помислих. На следващото утро той умря в онази шатра. Беше 1689 година по източното летоброене, в деня на свещеномъченик Евтихий. В мига, когато Аврам Бранкович издъхна, Сабляк паша излезе пред шатрата и поиска малко вино да си умие ръцете."

БРАНКОВИЧ, ГЪРГУР

БРАНКОВИЧ, ГЪРГУР – виж Стълпник.

К

КАГАН

КАГАН - наименование на хазарския владетел. Неговата столица била Итил, а лятната му резиденция се намирала на Каспийско море и се наричала Семендер. Смята се, че приемането на гръцки мисионери в хазарския двор е било резултат на политическо решение. Още през 740 година един от хазарските кагани търсил от Цариград мисионери, вещи в християнската вяра. И през IX век се налагало да се укрепи гръцко-хазарският съюз пред общата опасност: в това време русите вече били заковали щит на цариградските порти и отнели Киев от хазарите. Съществувала още една опасност. Тогавашният каган нямал наследник за престола. Един ден при него дошли някакви гръцки търговци и той ги приел и нагостил. Всички били ниски, чернооки и толкова космати, че на гърдите им се виждал път между космите. Каганът седял между тях като исполин и обядвал. Времето било пред разваляне и птиците се блъскали в прозорците, а мухите - в огледалата. След като пътниците били изпратени и дарувани, каганът се запътил към стаята си и случайно хвърлил поглед на огризките, останали от обяда. Огризките на гърците били големи като на великани, а тези на кагана - малки като на дете. Бързо свикал придворните да се сетят какво са му говорили чуждиците, но никой нищо не бил запомнил. "Мълчаха предимно" - заключили всички. Тогава се обадил един евреин от дворцовата свита и казал, че ще разреши затрудненията на кагана.

- Да видя как - рекъл каганът и лизнал малко свещена сол.

Евреинът му довел един роб и наредил на роба да оголи ръката си. Ръката му била съвсем същата като дясната ръка на кагана.

- Да - рекъл каганът, - задръж го. Задръж го и действай нататък. На прав път си.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)