Хазарски речник [bg]

- някогашно, отдавна изчезнало от бреговете на Черно море племе, което погребвало мъртъвците си в лодки. Това е нещо като родословна книга, каталог или сборник жития на всички онези личности, които преди неколкостотин години са участвали в покръстването на хазарите в християнска вяра, или на другите, родени по-късно, които са оставили записано поне някакво сведение за това събитие. Достъп до Хазарския речник на Аврам Бранкович имаме само ние, двамата негови писари, аз и Теоктист Николски. Тази предпазливост произтича вероятно от обстоятелството, че Бранкович тук се впуска в разглеждане на различни ереси, не само християнски, но и еврейски, и мохамедански, и нашият Ипекски патриарх сигурно отделя от анатемите, които изрежда всеки август в деня на успението на света Ана, по една и за кир Аврам - да му е за урок къде му се отплесва умът. Бранкович разполага с всички достъпни сведения за Кирил и Методий, християнските светци и мисионери, които са участвали в покръстването на хазарите от гръцка страна. Особено го затруднява обаче, че в именника не може да сложи по азбучен ред еврейския и арабския представител при покръстването на хазарите, а те също са взели участие в това събитие и в полемиката, водена по този повод в двореца на хазарския каган. Не само не е могъл да узнае нищо друго за евреина и арабина, освен дето съществували, но не е научил дори имената им и не ги е намерил в нито един гръцки източник за хазарите, до който се е добрал. Негови хора обикалят влашките манастири и цариградските мази, търсейки еврейски и арабски свидетелства за хазарското покръстване, а той самият дойде тук, в Цариград, откъдето някога мисионерите Кирил и Методий са били изпратени в хазарската столица да покръстят хазарите, за да издири ръкописи и хора, които се занимават с това. Но с кал чешма не може да се измие и не из-намира нищо. Не може да повярва, че само той се занимава с хазарите и че даже в миналото никой не се е занимавал с тях извън кръга на онези християнски мисионери, които са оставили вести за хазарите от свети Кирил до днес. Положително - твърди Бранкович - някой измежду дервишите или еврейските равини знае подробности за живота и дейността на еврейския или арабския участник в полемиката, но на такива изобщо не може да попадне в Цариград или те не щат да кажат каквото знаят. Той предполага, че освен християнските източници за хазарите съществуват също така изчерпателни арабски и еврейски източници за същия въпрос и народ, но нещо пречи на хората, които се занимават с това, да се срещнат и да обединят своите познания, защото само обединени те могат да дадат ясна и пълна картина на всичко, отнасящо се до хазарите.