Хазарски речник [bg]

В 867 година братята потеглили с последователите и учениците си на едно от тези пътувания, при които всяка стъпка е дума, всяка пътека - изречение, а всяка спирка - страница от голяма книга. Същата 867 година във Венеция влезли в нов диспут с триезичниците, а после пристигнали в Рим, където папа Адриан II приел учението на солунските братя за правилно и ръкоположил славянските ученици в черквата "Свети Петър". Там по този случай била отслу-жена славянска литургия на езика, който току-що бил опитомен и от балканските простори бил донесен в столицата на света вързан като животинка в кафеза на глаголическите писмена. Тук, в Рим, една вечер през 869 година, докато неговите славянски следовници си плювали един другиму в устата, умрял Методиевият брат Константин, наречен свети Кирил, а Методий се върнал в Панония. В Рим отишъл за втори път през 870 година, когато бил посветен от папата за Панонско-Сремски архиепископ; и Залцбургският архиепископ трябвало да напусне Блатното езеро. Когато в лето 870 се върнал в Моравия, немските епископи заточили Методий; лежал в тъмница две години, чувайки само Дунава, и бил изведен в Регенсбург пред съборски съд; тук бил подложен на изтезания и оставен гол на студа. Докато го биели с бичове толкова наведен, че брадата му опирала в снега, Методий си мислел затова, че Омир и свети пророк Илия са били съвременници и че Омировата поетическа държава е била по-голяма от Държавата на Александър Македонски, защото стигала от Понт, та чак оттатък Гибралтар. Мислел си, че Омир не е могъл да знае всичко онова, което се движи и намира в моретата и градовете на неговата държава, също както Александър Велики не е могъл да знае всичко, което може да се намери в неговата държава. Мислел си освен това как Омир е вписал в своята творба град Сидон, а заедно с него, без да знае, и пророк Илия, когото птиците хранели по божие внушение. Мислел си, че Омир е имал в своята поетическа държава морета и градове, без да знае, че в един от тях, в Сидон, е пророк Илия, който ще стане обитател на една друга поетическа държава, също толкова обширна, вечна и силна, каквато е Омировата - обитател на Светото писание. И се питал накрая дали са се срещали двамата съвременници, Омир и свети Илия Тесвийски, галадски жител - и двамата безсмъртни, и двамата въоръжени само със словото, единият вгледан в миналото и сляп, другият обсе-бен от бъдещето и ясно виждащ, единият-грък, който най-добре от всички поети е възпял водата и огъня, а другият - евреин, който с вода съграждал, а с огън наказвал, служейки си със своя плащ като с мост. Съществува един пояс от земята, мислел си най-сетне Методий, не по-широк от десет камилски смърти, на който са се разминали двамата мъже. Разстоянието между техните стъпки е било по-тясно от което и да е най-тясно гърло на света. Никога две големи неща не са били по-близо едно до друго. Или ние се мамим като всички, чието зрение служи на паметта, а не на земята под нас...