![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Патоци по реката — каза с дрезгавия си глас. — Той никога не ме напусна. За разлика от другите.
Тя протегна грубата си длан; Фрида се поколеба, а после я пое. Оттатък завесата една медицинска сестра говореше отривисто на ридаещата жена.
— Никога не ме напусна — повтори Мишел.
— Той имаше ли си име?
Мишел се вторачи в нея, а после в преплетените им длани: тези на Фрида чисти и гладки — ръцете на жена с добре платена професия; и своите — мазолести, с белези и с изпочупени нокти.
— Ти забеляза ли ръцете му? — попита Фрида, проследявайки погледа й.
— Целунах го там, където го болеше.
— Пръста му ли?
— Казах му „няма нищо“, „няма нищо“.
— Той говореше ли с теб?
— Аз му правех чай. Посрещнах го с „добре дошъл“. Казах му „моят дом е и твой“, а после го помолих да не си тръгва — казвах „моля“ в началото и в края на изречението. Всички си тръгват, защото не са тук наистина. Това е тайната, която никой друг не разбира. Светът продължава да върви напред, но не среща нищо по пътя си — просто един празен свят и едно празно море. Можеш да усетиш вятъра, който вее още от самото начало; луната те гледа отгоре, а на теб ти трябват стотици години, за да я видиш. Накрая ти е нужно място за вечен покой. Също като на него.
— Имаш предвид мъжа на дивана ти?
— Трябва някой да го храни. Аз мога да го храня.
— Злополука ли стана?
— Аз се постарах да го успокоя. Казах му, че нищо особено не се е случило и че не бива да се притеснява. Случва се и с най-добрите. Обичам да помагам на хората и да им подарявам разни неща, за да поискат да останат. Пера им дрехите, вчесвам им косите. Когато споделяш живота си с някого, трябва да се грижиш за него. А проблемите ги решавате заедно. Дори можех да му подаря някои мои вещи, ако беше поискал да остане.
— Случи ли се нещо, когато той беше при теб, Мишел?
— Той си почиваше, а аз се грижех за него.
— Вратът му беше пречупен.
— Бедничкият. Толкова беше зле, преди да го почистя и да се погрижа за външния му вид.
— Къде се запозна с него?
— Амии… Мечтаеше си през цялото време, ловеше риба и после, разбира се, не се прибра жив вкъщи.
— Това доникъде няма да ни отведе — обади се Карлсън, застанал до долния край на леглото.
— Мишел — каза Фрида със спокоен глас, — знам, че светът е страшно и самотно място. Но с мен можеш да поговориш. Понякога разговорът с друг човек носи успокоение и прави нещата да изглеждат по-добри.
— Думи — каза Мишел.
— Да. Думи.
— Пръчки и камъни. Аз ги събирам. — Мишел погали ръката на Фрида. — Лицето ти е красиво и затова ще ти кажа. Името му беше Патето. Името му беше Скъпи мой. Ето, виждаш ли?
— Благодаря. — Фрида почака няколко секунди, а после стана и се опита да измъкне ръката си. — Сега трябва да вървя.
— Ще дойдеш ли пак?
— Не виждам никакъв смисъл — намеси се Карлсън.
— Да — отговори й Фрида.
8
Фрида позна, че е той, още щом мъжът се появи в края на пътя. Изкачи на бегом стръмния хълм с широки крачки, енергично ускорявайки темпото, докато се приближаваше към нея. Спря се и се наведе, дишайки тежко. Утрото беше ясно, слънчево и мразовито, а той носеше само стара тениска, маратонки и анцуг.
— Вие ли сте д-р Андрю Бериман?
Мъжът махна зелените слушалки от ушите си.
— Коя сте вие?
— Свързаха ме с човек, който ме свърза с вашия шеф, а той ме препрати към вас. Нужна ми е консултация относно екстремните психологически синдроми.
— Защо? — попита Бериман. — Вие ли страдате от подобен синдром?
— Става въпрос за друг човек. Казвам се Фрида Клайн. Психотерапевт съм и понякога сътруднича на полицията. Заведоха ме при една жена, която по някакъв начин е свързана с извършено убийство и бих искала да поговорим за нея. Мога ли да вляза?
— Днес е свободният ми петък — отвърна неохотно Бериман. — Защо не ми се обадихте по телефона?
— Спешно е. Ще отнеме само няколко минути.
Бериман се поколеба, премисляйки нещо.
— Добре.
Той отключи входната врата и поведе Фрида нагоре по внушителен брой стъпала и накрая отключи вратата на апартамента си, който се намираше на последния етаж. Фрида влезе в голяма светла стая, която беше почти празна. Вътре имаше диван, килим в бледи цветове, пиано до стената и голям панорамен прозорец, който гледаше към парка „Хампстед Хийт“.
— Ще си взема душ — каза Бериман и влезе през една врата вляво.
— Да направя ли кафе или чай? — предложи Фрида.
— Не пипайте нищо — извика той от банята.
Фрида чу шума на стичащата се от душа вода и се разходи из стаята. Погледна нотите върху пианото: ноктюрно от Шопен. Навън беше толкова студено, че само хора с кучета се бяха престрашили да излязат. На игралната площадка се виждаха няколко деца, така дебело навлечени с топли дрехи, че се поклащаха насам-натам като малки мечета. Бериман се появи отново. Беше си облякъл карирана риза и тъмнокафяви панталони, а краката му бяха боси. Вървеше леко приведен, сякаш се извиняваше за високия си ръст. Отиде в кухнята, включи чайник с вода и изсипа голямо количество разтворимо кафе в една кана.