В здрача на вторник [bg]

— Има и още нещо.

— Слушам те.

— Хрумна ми странна идея — може би „идея“ не е точната дума, тъй като звучи твърде категорично. По-скоро беше усещане. Когато Кари ми каза как Алън се е променил и е изчезнал от живота й.

— Е? — Рубен проговори след дълга пауза.

Фрида се намръщи.

— Все едно пред мен се появи някаква сянка. Както когато в горещ ден внезапно те обземат тръпки. Вероятно е чиста фантазия. Забрави какво ти казах. Кога се връща Джоузеф?

Джоузеф беше техен приятел, строителен работник от Украйна, който се беше появил в живота на Фрида преди малко повече от година по твърде необичаен начин, падайки в частния й кабинет през отворила се в тавана дупка. Малко след това се настани за постоянно в къщата на Рубен, който в онзи момент се намираше — както самият той гордо твърдеше — в период на нервен срив. Като квартирант Джоузеф не плащаше наем, но поправи бойлера и монтира нова мебелировка и оборудване в кухнята; сервираше безброй чаши чай и сипваше щедро количество водка в моменти на душевна криза. През цялото време живееше у Рубен, но преди няколко седмици замина за родната си Украйна, за да се види с жена си и децата си за Коледа.

— Вероятно го е затрупал снегът. Онзи ден потърсих информация за Киев в интернет. Температурата там е почти -30 °C. Отговорът ми на твоя въпрос е: Не знам. Може би никога няма да се върне.

— Никога ли? — Фрида се изненада от разочарованието, което изпита.

— Той каза, че ще се върне. Вещите му — не че са кой знае колко много — са все още в стаята му. Бусът му е паркиран в алеята пред къщата ми, акумулаторът му се е изтощил и не мога да го преместя, за да направя място за собствената си кола. Няколко млади жени идваха да го търсят, явно са убедени, че ще се върне. Но него го няма вече шест седмици. Все пак, там е семейството му. Той тъгува за тях — по свой си начин.

— Да, знам.

— Мислех, че може би ти се е обадил.

— Наскоро наистина получих пощенска картичка, но е изпратена преди седмици. Не е отбелязал пощенския код.

— И какво пише в нея?

Фрида се усмихна.

— Написал е: „Спомни си за своя приятел Джоузеф“. — Тя се изправи. — Трябва да тръгвам. Ще изпратят кола да ме вземе.

— Пази се.

— Тя не е опасна. Просто е объркана.

— Не ме е грижа за нея. Тревожа се за теб. Внимавай за непредвидени обрати.

— „Това може да се окаже невинно начало към нещо по-сериозно“, „пази се от непредвидени обрати“ — кой ще е следващият ти мъдър съвет — „огледай се, преди да скочиш“?

— Някой ден ще ти припомня този разговор.