В здрача на вторник [bg]

— Свирите Шопен? — каза Фрида. — Това е прекрасно.

— Не бих го нарекъл „прекрасно“ — възрази Бериман. — По-скоро е неврологичен експеримент. Съществува теория, че ако практикуваш определено умение десет хиляди часа, ще постигнеш съвършенство. Постоянните упражнения стимулират миелиновата обвивка на нервните влакна, което подобрява тяхната проводимост.

— И как върви?

— Вече достигнах седем хиляди часа, но не забелязвам никакъв ефект — отвърна Бериман. — Проблемът е, че не мога да си представя как миелинът би могъл да различи доброто от лошото свирене на пиано.

— А когато не свирите Шопен, лекувате хора с редки умствени заболявания? — каза Фрида.

— Не и ако мога да го избегна.

— Но нали сте лекар?

— Реално погледнато е така — започна Бериман, — но беше грешка от моя страна. Записах се да уча медицина, но нямах желание да се занимавам с пациенти. Интересуваше ме как функционира мозъкът. Нервно-психичните разстройства са полезни от професионална гледна точка, защото помагат да се решат споровете за начина, по който възприемаме света. В миналото не е бил известен фактът, че определена част от човешкия мозък има свойството да разпознава лица; това е станало ясно едва когато пациенти със силно главоболие внезапно са преставали да разпознават собствените си деца. Но аз не се интересувам от лечението на хора с подобен проблем. Не казвам, че не трябва да бъдат лекувани. Но не искам да съм този, който ще се занимава с това. — Той подаде чаша кафе на Фрида и се усмихна. — Вие, разбира се, сте психоаналитик и вероятно си мислите, че желанието ми да възприемам медицината като предмет на философията е бягство от лекарската професия.