В здрача на вторник [bg]

Много внимателно тя стъпи на капитанското място, а оттам прекрачи и се озова на пътеката. Беше облечена с тъмни дрехи — тъмносиньо долнище на анцуг и сиво дебело яке с качулка — така че дори някой да погледнеше насам, трудно би я забелязал. Винаги беше предпазлива. Много е важно да не сваляш гарда или да си мислиш, че си в безопасност. Вървеше бавно по крайбрежната алея, чувствайки как тялото й се отпуска. Трябваше да се поддържа в добра физическа форма, но това е трудно постижимо, когато цял ден си затворен в тясно пространство. Понякога правеше коремни преси вътре в каютата, а два-три пъти дневно правеше по двайсет набирания, хващайки се за ръба на отвора към палубата и броейки на глас за по-голяма точност. Ръцете й бяха силни, но не беше сигурна, че може да тича бързо и достатъчно дълго. Понякога се будеше нощем, защото усещаше стягане в гърдите и й беше трудно да диша. В такива моменти й се искаше да извика за помощ, но знаеше, че не бива.

Тя мина покрай другите къщи лодки, привързани към брега с дебели въжета. Повечето бяха празни през седмицата, а други се разпадаха — боята им се лющеше, а дървеният им корпус беше изгнил. Имаше и такива, в които постоянно живееха хора; по плоските им покриви бяха наредени саксии с цветя, имаше и велосипеди в легнало положение, чиито спици свистяха, когато излезеше вятър. Дори в тъмното тя различаваше кои от лодките са обитавани. Длъжна бе да внимава. Когато за пръв път дойдоха тук, изпита смесица от вълнение, задето се укриват, и радост, че ще се установят в собствен дом. Това щеше да е тяхното сигурно местенце, я бе уверил той: никой нямаше да знае, че живеят там, и каквото и да се случеше, винаги можеха да се приютят в лодката и да изчакат, докато отмине опасността. После той замина, като се връщаше за няколко дни всеки месец. Отначало тя се чудеше как ще прекарва времето си, когато е сама, но после с изненада откри колко много неща има за вършене. Лодката трябваше да се поддържа чиста, а това не беше никак лесно, защото бе стара и изоставена от дълго време, преди двамата да я открият. От двете й страни имаше просмукани от влагата участъци. През пода, около душа и тоалетната и в кухненското помещение проникваше вода. Прозорците бяха тесни правоъгълници и отвън никой не можеше да види нищо. Входът беше винаги заключен и когато оставяше дрехите, изпрани в мъничката мивка с калъпите сапун, които той й купи, върху столовете и масата да изсъхнат, въздухът натежаваше и леко миришеше на гнило.