В здрача на вторник [bg]

— Жената спеше. После ще го върна обратно.

Той отиде при Мишел и седна насреща й. Сложи плюшеното мече в скута си.

— Това е мечка — каза той. Тя го погледна учудено — Според теб къде живее?

— Не знам — отвърна Мишел. — Нищо не знам за тях.

— Ако трябва да предположиш — продължи той, — къде мислиш, че живее — в гората или в пустинята?

— Не говори глупости — каза Мишел. — Тя живее тук.

— А ако трябва да предположиш, с какво мислиш, че се храни? С малки животинчета? С риба?

— Не знам. Предполагам, че яде каквото й дадат хората.

— Добро предположение.

— Гладна ли е мечката?

— Не знам — ти какво мислиш?

— Не изглежда гладна, но понякога е трудно да се каже.

— Права си, така е. — Той й се усмихна със задоволство. — Много ти благодаря.

После стана и тръгна през отделението, подхвърляйки мечето от едната си ръка в другата.

— Отлично — каза той на Фрида. Трябва да бъде изследвана с ядрено-магнитен резонанс, но отсега мога да кажа какво ще открием. Ще има увредена тъкан в темпоралния кортекс и амигдалата10 и…

— Извинете — прекъсна го Фрида — кому е нужно това?

Бериман се огледа наоколо, като че ли беше забравил за присъствието й.

— От научна гледна точка тази жена е страхотен обект за изследване — каза той с твърд тон. — Само трябва да я закараме в някоя лаборатория.

— Не — възрази Фрида. — Това, което трябва да направим, е, първо, да я излекуваме, после да разберем кой е мъжът и кой го е убил.

Бериман поклати глава.

— Няма да може да се излекува. Кортикостероидите само могат да намалят вътречерепното налягане.

— Но защо тя се държи по този начин? — попита Фрида.

— Ето това е интересно. Чували ли сте за синдрома на Капграс?

— Не съм сигурна.

— Чудесен е — каза Бериман възторжено. — Е, ако, разбира се, не страдаш от него. Болните вярват, че техен близък — например съпруг или съпруга — е бил заменен с двойник. Гледали ли сте филма „Нашествието на крадците на тела“?11 Нещо подобно на случващото се в него. Въпросът се състои в следното: когато видим човек, когото познаваме, мозъкът ни извършва две неща. Едната част от него разпознава лицето, а другата част ни сигнализира, че имаме емоционална връзка с този човек. Ако въпросният мозъчен център не извърши второто действие, мозъкът решава, че около човека има нещо нередно, защото не изпитваме нищо към него.

— Но при Мишел Дойс не се наблюдава подобно нещо.

— Не, не — Бериман направи жест към Мишел, сякаш тя беше забележителен експонат. — При нея нещата са по-интересни. Съществува един още по-рядко срещан синдром, който понякога се наблюдава при пациенти с Алцхаймер: в съзнанието им се появяват илюзорни персонажи, които те си представят като реално съществуващи — така, както Мишел Дойс сметна плюшеното мече за истинска мечка. Но тя е интересна и от друга гледна точка. Нали знаете, че децата в по-ранна възраст възприемат света като анимисти12.