Лятото на ангелите [bg]

Едисън се мръщи, но не спори с нея.

Не съм сигурна какво говори за нас фактът, че приемаме това за нормално.

В понеделник пращам на Шевон съобщение с покана за кафе преди работа — дори ако това означава да си замъкна нещастния задник до Куантико много по-рано от обикновено — и получавам доста язвителни инструкции да я оставя да реши кога ще е готова отново да говори с мен. Когато майките ми казваха, че връзките изискват усилия, не мисля, че са имали предвид да ме карат да се блъскам в тухлени стени. Във вторник следобед излизам от работа рано и сядам за първи път от седмица в собствената си кола, за да се срещна с детектив Холмс пред дома си. Тя седи на първото стъпало и ме чака да се прибера. Полицейската лента е изчезнала напълно и някой дори си е направил труда да почисти кръвта от люлката на верандата.

— До никъде не сме — приветства ме полицайката недоволно. Захвърлям на люлката чантата си и сака с дрехи, който отчаяно се нуждае от презареждане, и сядам до нея. — Нямаме за какво да се хванем.

— Как се справя Рони?

— Докторите не са открили признаци на сексуално насилие. Физически ще се оправи доста бързо. Бог да благослови баба му, тя вече го е свързала с терапевт. Без да навлиза в подробности, терапевтът казва, че Рони още не изглежда готов да говори, но явно има желание да слуша. Предстои му дълъг път.

— Значи не е споменал нищо за ангела?

— Жена е, по-висока от него, но не колкото баща му. Облечена изцяло в бяло. Не може да ни каже нищо за гласа й. Според него косата й била руса и на дълга плитка. Каза, че се държал за нея, докато го носела.

— Полицейска скица?

— Бяла маска. Той не можа да ни снабди с подробности… — полицайката въздиша и се обляга на стълба в края на перилата. Торбичките под очите й са по-провиснали, отколкото бяха във вторник. — Някога замисляла ли си се да сложиш камери?

— Стърлинг ще помогне за тази задача — отвръщам. — Една камера, насочена към стъпалата на верандата и люлката, и една за пощенската кутия, за да се вижда колата. Да се надяваме, че няма да се налага да гледаме записите обаче.

— Добре — Холмс ми връчва връзката ключове, която дадох на униформения полицай. — Не е имало признаци за завръщане. Най-близкият ти съсед малко се цупеше, че не му позволихме да работи по моравата.

— Джейсън си пада по озеленяването. Ще поговоря с него.

— В случая, по който работих преди две години, давахте мечета на всяко дете, с което разговаряхте. Това стандартна процедура за екипа ви ли е?

Кимам и се навеждам напред да облегна лакти на коленете си.

— Началото са сложили Вик и първият му партньор, Фини. Поех традицията, след като се присъединих към екипа. Мечетата са сравнително евтини, обикновени са, идват в големи кашони и в разнообразни цветове. Раздаваме ги на жертвите и младите им роднини, приятели и ако говорим с други деца. Утешително е, успокоява ги и им помага да се почувстват по-добре по време на разпит.