Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- Аха, добротворците… - въздъхна Дийн Карвър. - Няма нищо по-вредно за имиджа на една страна! Тези хуманитарни паразити са като бълхите в дрипите на бедняка. Хранят се от мизерията на другите и нямат никакъв, ама никакъв интерес от нейното премахване. Само се чудят как по-добре да я експонират, за да трогнат спонсорите. Познавам ги много добре: колкото по- зле си ти, толкова по-щастливи са те! Знаете ли, че бизнесът с помощи е третият по големина в света след този с наркотиците и порното?
Мозъкът на Варадин трескаво се бореше с постъпващата информация и се мъчеше да я форматира във вид, подходящ за доклад. Това не му се удаваше и той се чувстваше силно притеснен: всичко, което не можеше да се вкара в един доклад, беше или твърде опасно, или твърде незначително. Не можеше да прецени за кое от двете става дума. Нищо трето не му идваше наум.
- Ама вие нищо не пиете! - възкликна Карвър, фиксирайки неодобрително все още пълната му чаша: — Вдигам тост за българските вина. И по-специално за червените!
Той пресуши чашата си на един дъх. „Оригинален човек“, помисли си Варадин, отпивайки една по-сериозна глътка от приличие.
- Всичко, от което имате нужда, е свестен пиар - авторитетно обобщи Дийн Карвър. - Някой, който да се грижи за имиджа ви. Знаете ли колко пари хвърлят другите страни за тази работа?
Варадин кимна; съществуваха подозрения, че тази сълзлива кампания е режисирана от разузнаването на съседна балканска държава, която цели да компрометира социалната политика на правителството в разгара на дискусията за разширяването на Европейския съюз.
- Напоследък правителството възнамерява да инвестира повече средства в тази област… — рече предпазливо той.
- И добре ще сторите! - възкликна Карвър. - Трябва обаче да си отваряте очите на четири. В Лондон е пълно с агенции, които предлагат услуги от такъв характер… За съжаление повечето са шарлатани. Ще ви омотаят с разни концепции и стратегии, а после ще ви тръснат такава сметка, че свят да ви се завие. Но има и истински професионалисти. Те не говорят много, но вършат чудеса.
- И кои са те? - попита плахо Варадин.
- Има една агенция… - доверително сниши глас Карвър; в дъха му се долавяше кисел привкус. - Работиха за мен по време на изборите. В момента, доколко- то знам, се грижат за имиджа на една от вашите държави, май че беше Словакия. Работили са също така за страните от Близкия изток. Изключителни професионалисти! Имат връзки на най-високо равнище. И отлична репутация! Говори се, че дори членове на кралското семейство ги използват понякога…
- Имат връзки с двореца? - лицето на Варадин се изопна.
- Определено! - кимна Дийн Карвър МР. - След като ми уредиха вечеря с принц Чарлз, рейтингът ми сред по-изостаналите ментално избиратели скочи драстично. Ха-ха! Аз съм републиканец по убеждение, знаете, но какво от това!… Вие май сте заинтересуван? Мисля, че още пазя визитната им картичка.
Той затършува из портфейла си.
- Това трябва да е… Забравил съм си очилата, вижте, моля, какво пише там.
Варадин повдигна картичката: „Famous Connections. PR Agency“.
- Благодаря — кимна той.
- Не, не ми благодарете! Аз съм приятел на България. Ето, вземете и моята картичка… Винаги може да разчитате на мен.
Като каза това, Карвър изви очи към чинията си и вдигна одобрително палец. На мястото на ордьовъра сега се мъдреше строг къс месо, залят с боровинков сос. Той си доля още червено вино и се зае съсредоточено да унищожава пържолата си. Варадин не искаше да остане по-назад и също се залови за приборите, но умът му витаеше другаде. Жилавата недопечена мръвка подло се изметна от чинията и го опръска със сос. Мамка му!
- Не се дава лесно, а? - изкикоти се Карвър. - Ще трябва да свикнете с характера на тукашното печено.
10.
Катя изхвърча от банята с мокра коса, от която се сипеха пръски, и тутакси срещна завистливия поглед на Доротея Тотоманова. Очите й бяха като два тъпи шиша. Момичетата деляха стая 3 х 4 и нямаше как да се обичат. Доротея, наричана още Доти, имаше пъпчиво лице и дебели глезени. Катя притежаваше всичко останало, което имаше някаква стойност в очите на доминиращия пол. „Чиста порнография“, мислеше си Доти, като изяждаше с поглед различни обособени части от тялото на съкафезничката си. Понякога имаше чувството, че тези неща са откраднати от нея самата; струваше й се, че би било справедливо поне да има правото да ги докосва. Една утеха, която неизменно й биваше отказвана.
Катя не беше особено навита да я зяпат по въпросния начин, и то съвършено безплатно, ала съзнанието, че това нанася непоправими щети върху самочувствието на зяпащия, дълбоко я възмездяваше. Тя изсуши набързо късата си прическа, навлече чифт развлечени дънки, фланелка, яке и метна раницата си през рамо.