Зелени сенки, Бял кит [bg]

— Господин Хърли — не се сдържах да го попитам, — защо дойдохте в Ирландия?

— Името ми е Том. И… защото Джон ми нареди да дойда! Когато Джон нарежда, аз изпълнявам — засмя се той.

— Много ясно! — потвърди Джон.

— Том, не забравяй, че ти пръв му се обади — сръчка го Лиза.

— Вярно, така беше — отвърна невъзмутимо Том. — Реших, че е минало доста време, откак не сме се виждали. Щом се изтърколят няколко години, вдигам телефона и се обаждам на кучия син, а той ми казва: Том, ела! Отпускаме му края за седмица и после аз пак си тръгвам по пътя за година-две. Така сме ние двамата изкарваме си страхотно заедно, но не роним сълзи, когато сме разделени! Колкото до тая ловджийска сватба…

— Не гледай мен — рекох. — Аз съм напълно невеж по въпроса.

— Лиза май не се въодушеви твърде от идеята — призна Том.

— Да не съм чул подобно нещо! — викна Джон и се извъртя, за да я изпепели с поглед.

— Глупости — побърза да се намеси Лиза. — Дори съм си донесла ловния тоалет от Западна Вирджиния. В куфара е. Напълно съм щастлива! Ловджийска сватба — какво по-хубаво?

— Именно — каза Джон. — Впрочем има и ловджийско погребение.

— Виж, на Джон това би му допаднало! — обърна се Том към мен, сякаш приятелят му изобщо не седеше зад волана, управлявайки през безкрайната зеленина. — Щеше да дойде на опелото, да се напие и да бърше сълзи, докато разказва какви чудни хора сме били. Забелязвал ли си някога, че нещата се случват само за негово удобство? Хората се раждат заради него, живеят заради него и умират, за да може той да сложи монети върху клепачите им и да ридае над тях. Съществува ли изобщо нещо, което да не е удобно или забавно за Джон? Всъщност сещам се за едно — добави той след кратка пауза.