Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Фигура 1. Глобални златни запаси и годишният им ръст
За да разберем разликата между златото и всяка друга подлежаща на консумиране суровина, нека си представим ефекта от евентуално голямо нарастване на търсенето за запазване на стойност, което рязко увеличава цената и води до удвояване на годишното производство. При всяка обикновена суровина, удвояването на производството би превишило всякакви съществуващи запаси, поради което цената ѝ ще се срине и притежателите ѝ ще пострадат. При златото повишаване на цената, което предизвиква удвояване на годишното производство, няма да се отрази сериозно, понеже ще увеличи запасите с 3% вместо с 1,5%. Ако ускорените темпове на производство се запазят, запасите ще растат по-бързо, с което новите количества ще са от по-малко значение. Остава практически невъзможно производителите на злато да добиват количества злато, които да са достатъчно големи, за да понижат цените значимо.
Единствено среброто се доближава до златото в това отношение. Исторически годишният ръст на предлагането му е около 5-10%, а в наши дни достига до около 20%. Този ръст е по-висок, отколкото при златото по две причини – първо, среброто се окислява и може да се използва в индустриални производства, което означава, че съществуващите запаси са съотносими с годишното производство. Второ, среброто се среща по-често в земната кора и добивът му е по-лесен. В продължение на хилядолетия среброто е служело като основно парично средство за по-малки транзакции, тъй като има второто по големина съотношение запас – прираст и поради по-ниската стойност за единица тегло в сравнение със златото. То е допълвало златото, чиято висока стойност би налагала разделянето му на твърде малки единици, което не е особено практично. Възприемането на международния златен стандарт позволява плащания във всякакви мащаби с книжа, покрити със злато (ще коментираме с повече подробности по-нататък в тази глава). Това прави излишна монетарната роля на среброто. След като среброто вече не е нужно за по-малките транзакции, то скоро губи монетарната си роля и става индустриален метал, като понижава стойността си в сравнение със златото. Среброто може да продължава да заема номинално второто място след златото, но след като технологиите през деветнайсети век правят възможни плащанията без местене на самата монетарна единица, второто място в състезанието на практика е равно на загуба.
Фигура 2. Съществуващи запаси като кратно на годишното производство
Това обяснява защо сребърни балони са се пукали преди и ще се пукат пак, ако някога се надуят. Веднага щом в среброто се налеят сериозни инвестиционни средства, за производителите няма да е особено трудно да увеличат производството му и да сринат цената, като при това приберат богатството на спестителите. Най-известният капан на лесните пари е свързан със среброто. В края на седемдесетте много богатите братя Хънт решават да предизвикат ремонетизиране на среброто и започват да купуват огромни количества, с което тласкат цената нагоре. Мотивът им е, че с нарастването на цената все повече хора ще искат да купуват, което ще поддържа въпросното нарастване и ще накара хората да искат да им се плаща в сребро. Ала каквито и количества да купуват братята Хънт, те не могат да се мерят с производителите и притежателите на сребро, които продават много повече сребро на пазара. В крайна сметка, цената на среброто се срива и братя Хънт губят повече от $1 милиард. Вероятно става дума за най-високата цена, плащана някога за научаване на урока колко важно е съотношението запас – прираст и че не всичко, което блести, е злато[22] (виж Фигура 2[23]).
Точно последователно ниският прираст в предлагането на злато е фундаменталната причина за запазването на монетарната роля на този метал в историята. Тази роля се запазва и до днес, тъй като централните банки продължават да държат значителни резерви в злато, за да защитават книжните си валути. Официалните резерви на централните банки възлизат на около 33 000 тона или една шеста от златото, което е извлечено от земята. Високото съотношение запас – прираст на този метал го прави стока с най-ниската ценова еластичност на предлагането, която се дефинира като процентно нарастване на доставяните количества върху процентното увеличение на цената. Предвид факта, че съществуващите запаси от злато у хората навсякъде са плод на хиляди години производство, х% увеличение на цената може да доведе до увеличено производство в златните мини, но това увеличение ще е незначително в сравнение със запасите. Например през 2006 г. спот цената[24] на златото се увеличи с 36%. При всяка друга стока това би довело до увеличаване на добивите достатъчно, за да се наситят пазарите и да се свали цената. Вместо това добивът на злато през 2006 г. е 2 370 тона, със 100 по-малко от добива за 2005 г., като ще спадне с още 10% през 2007 г. Докато през 2005 г. новият добив е 1,67% от съществуващите запаси, през 2006 г. той е 1,58%, а през 2007 г. е 1,54%. Дори повишение на цената от 35% не може да доведе до значително повишаване на предлагането на ново злато на пазара. Според U.S. Geological Survey („Геоложки преглед на САЩ“) най-голямото годишно увеличение на производството е било около 15% през 1923 г., което означава повишаване на запасите само с около 1,5%. Дори производството да се удвои, вероятното увеличение на запасите ще е около 3-4%. Най-голямото годишно увеличение на запасите се случва през 1940 г., когато те нарастват с около 2,6%. Годишният прираст на запасите никога не е надвишавал това число и никога след 1942 г. не е надвишавал 2%.