Звънтящите кедри на Русия

— А ти, когато говориш нещо, в колко от думите си можеш да влагаш образи? Десет или петдесет процента?

— Във всички думи. Прадядо ми така ме научи.

— Във всички? Не може да бъде! Във всички думи?!

— Прадядо ми казваше, че образът може да се вложи дори във всяка буквичка, без изключение. И аз се научих във всяка буква да вдъхвам образ.

— Защо и в буквата? Буквата няма смисъл.

— Има смисъл буквата. Зад всяка буква в санскритския са скрити цели думи и фрази. В самите тях също има букви, зад буквите — думи, така че във всяка буквичка се таи цяла безкрайност.

— Просто невероятно. Пък ние си дрънкаме ей така, без да се замислим.

— Да, често думите се произнасят безсмислено — дори и онези, които са оживявали през хилядолетията. Оживявали са, промъквайки се през времето и пространството. И образите, забравените образи, скрити в тях, и до ден-днешен се мъчат да пробудят душите ни и чукат на вратите им. И пазят нашите души, и се сражават за тях.

— И що за думи са това? Дали знам поне една такава дума?

— Знаеш. Поне като звучене я знаеш. Но какво се крие зад нея, хората са забравили.

Анастасия спусна клепки и известно време мълча. После тихо, почти шепнешком, помоли: «Произнеси, Владимире, думата „бард“».

— «Бард» — казах аз.

Т я потръпна сякаш от болка и каза:

— О, с какво безразличие и колко прозаично ти изказа тази велика дума! С дъха на забравата и пустотата ти замалко да угасиш трепкащото пламъче на свещта — пламъчето, оцеляло през вековете и може би адресирано от нашите прародители точно до теб или някой друг твой съвременик. Забравянето на първоизворите е опустошение на днешния ден.

— Какво толкова не ти хареса в моето произношение? Какво би трябвало да помня, свързано с тази дума?

Анастасия не отговори. После тихичко, със звучен глас почна да произнася фрази, извиращи сякаш от вечността.

— Отдавна, много отдавна — много преди Рождество Христово — на Земята са живели хора, наши праотци, които са се наричали келти. Своите мъдри учители те наричали «друиди». Пред познанията за материалния и духовния свят на друидите тогава са се прекланяли много народи на Земята. В присъствието на друид, келтските воини никога не смеели да извадят оръжие. За да се получи най-ниската степен или звание при друидите е било нужно двадесетгодишно обучение при Великия Духовен Наставник — Жреца на друидите. Получилият посвещение се наричал «Бард». Той добивал моралното право да се върне сред народа и да пее, да вселява в хората светлината и истината на своите песни и с думи да формира образи, изцеляващи душата.

Келтите били нападнати от римските легиони. Последната битка се водила при реката. Римляните видяли, че сред келтските воини ходят жени с разпуснати коси. Римските военачалници знаели, че когато се появят тези жени, за да бъдат победени келтите са нужни шест пъти повече римски войници. Нито опитните римски военачалници, нито днишните изследователи-историци са в състояние да си отговорят защо. А всичко се дължало на тези невъоръжени жени със свободно падащи коси.