От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Изправи се и се обърна към работещите в централата:
— Стига за днес. Време е за почивка. Нека останат само дежурните.
Хвърли кратък поглед към Нериф — щеше да бъде дежурен на празника. Сам бе пожелал така, както и много пъти преди, когато другите се отдаваха на забавление. Сърдечният център на Аниор се сви от съчувствие. Познаваше добре болката на Нериф, но не можеше да му помогне. Не беше в състояние да забрави Сатара.
Измина много време, откакто Сатара се беше слял с Веова и те отново се бяха превърнали в същество от високо ниво. Но споменът за прегръдката му, за закачките му, за пламенната и нежна любов бяха останали живи в Аниор. Както и споменът за това върховно щастие, когато душите им се отделяха от техните тела и се допираха до Онова — Незнайното и Неразбираемото. Знаеше, че нямаше да преживее същото с никой друг, и обикновената любов между астралните същества не го привличаше.
А Нериф търпеливо изчакваше — все с надежда. Когато виждаше тъжните му очи, Аниор започваше да мрази себе си. Нериф го обичаше с цялата си душа, а той не можеше да възнагради тази преданост и любов. Аниор освен спомените си за Сатара се радваше и на любовта на Боар — второто си Аз. А Нериф не знаеше, че също е Делен и че някъде на горното ниво имаше теор, който мечтае за него. Беше съвсем сам и това правеше този отказ от страна на Аниор още по-жесток.
Почувствал погледа на Аниор, Нериф повдигна глава. Разбра мислите му и отново сведе очи. Не желаеше да го притеснява. Отдавна престана да се отдава на мечти. Аниор утре щеше да поздрави подчинените си за празника и след като другите се оттеглеха в зоната на любовта, той щеше да се премести в зоната за почивка. Там щеше да се разхожда в любимата си гора с бука на Боар и дъба на Сатара и да потъне в спомените си. Нериф нямаше шанс в борбата за приоритет пред тези дървета и постепенно ги намрази. Отбягваше да посещава Аниор, когато той се намираше в заключената си зона за почивка.
Обръщайки се отново към прекъснатите си наблюдения, Аниор видя пожара, който бе обхванал голяма част от планинския склон. Лавата си проправяше път. Щеше да засегне и селото в подножието на планината и да се разлее чак по равнината. Всичко наоколо щеше да изгори.
Но в тази област природата бързо се възстановяваше. Земята беше плодородна, в планината имаше много метали и хората щяха да се върнат.
Тогава му хрумна една идея. Какво ще стане, ако премести гората си там? Да я превърне в истинска жива гора? Щеше да се различава от околната растителност и да направи впечатление. Би могъл да я превърне в свещено място, да я свърже с това изригване. И да я използва за слизането си на Аритан. Все някой щеше да го усети там и така можеше да всява малко страх у хората. Имаха нужда от този страх, за да не се отпускат прекалено. Може би тогава вече нямаше да се налага вулканът да изригва толкова често.
Потънал в мислите си, той не усети, че бе станало късно. Когато Нериф го докосна леко по рамото, Аниор се стресна.
— Време е да почиваш, Аниор, аз ще се погрижа за останалото.
Аниор го погледна с благодарност. Облегна се назад към него и погали нежно ръката му. Нериф му се усмихна щастлив. Рядко Аниор показваше чувствата, които изпитваше към Нериф. Не искаше да събуди напразни надежди у него. Стана и напусна централата.
Празникът беше отминал и Нериф се излегна в току-що създадената от него обстановка в зоната за почивка. Приличаше на стая, пълна с облаци. В средата имаше един тъмночервен голям облак, който му служеше за легло. А наоколо се носеха малки, кълбовидни облачета в най-различни цветове.
Не беше уморен, но нямаше какво да прави. Имаше право на този свободен ден и трябваше да го прекара някак. Другите още не се бяха възстановили напълно след буйно проведения празник и той не искаше да ги безпокои.
Някой поиска разрешение за влизане в личната му зона. Нериф го даде, без да обърне внимание кой щеше да го посети. Нямаше нищо против да си побъбри с който и да е.
Зарадван, но учуден, видя Аниор. Не се бе надявал да е той.
— Много възбуждаща атмосфера си си създал — каза Аниор усмихнат, побутвайки едно от облачетата встрани.
— Помага ми да възстановявам силите си — отговори Нериф и се протегна върху големия облак. — Не обичам да спя върху камъните, както ти в твоята гора.
— Скоро няма вече да спя в нея — въздъхна Аниор тъжно и седна на края на големия облак.
Нериф го погледна учуден.
— Защо?
— Реших да я сваля на планетата. Затова и дойдох. Исках да разбера дали одобряваш идеята ми.