От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Аниор разказа накратко какво бе намислил. Но Нериф толкова бе завладян от това неочаквано решение, че не можа да се концентрира върху проблемите за духовното развитие на аританите. Сядайки, той улови Аниор за ръце и попита:
— Ще се лишиш от любимото си място за почивка? А дърветата на Боар и Сатара? И от тях ли ще се лишиш?
Аниор се сви леко от мъка и подбутна с крак близко облаче. Тихо отговори:
— Не мога да ги извадя от матрицата. Освен това е време да започна да се оправям без тях. — Аниор се засмя тъжно. — Ще трябва да измисля нещо ново. Мога да си правя облаци като теб.
Нериф го прегърна и го свали до себе си на големия облак. — Я опитай как се лежи на тях. Много е хубаво.
Имаше чувството, че ще се пръсне от радост. Аниор щеше да се откаже от гората си! Нямаше да прегръща вече всеки ден тези проклети дървета!
— И какви меки възглавници си имам! — продължи Нериф на глас. Той грабна едно облаче и го метна към Аниор. Аниор го хвана и го върна обратно. Не проумяваше откъде е това добро настроение на Нериф, но реши да си поиграе с него. Вдигна ръка, за да отбие следващия налитащ към него облак, когато той се разпръсна. Хиляди малки снежинки се вдигнаха и посипаха наоколо. Учуден, Аниор се взираше в тях, а Нериф подхвана със смях още един. Коленичи на големия облак до Аниор и го метна. Аниор бързо се премести и облачето се удари до него. Хвърли се с един скок към купчината в единия край на този своеобразен диван и се въоръжи. Гонейки се из малкото помещение, двамата с Нериф се целеха непрекъснато и скоро всичко наоколо побеля. Вкопчени един в друг, те се търкаляха на големия облак и се смееха.
Решавайки, че Нериф има нужда от една победа, Аниор се предаде. Оставяше се приятелят му да го тушира върху големия облак и да го притисне с цялата си тежест.
— Преборих те — шепнеше Нериф в ухото му и се отпусна върху него. Аниор леко го погали по гърба и също престана да се напряга, за да си почине. Почувства как Нериф нежно го милва по страните, как го прегръща през кръста и се притиска до него. Горещи вълни преминаха през тялото му и чак тогава Аниор осъзна какво ставаше. Извика:
— Не, Нериф, недей!
Но той не пожела да го пусне. Техните трептения бързо се съгласуваха и Аниор вече не можеше да спре процеса, обхванал цялото му тяло. Само изстена и се предаде на ласките на Нериф и на астралната си природа. Тя караше центъра му на съгласуване да трепти все по-бързо и тялото му да трепери. Накрая това трептене се прехвърли в центъра на волята; Аниор забрави за всичко и стенеше от удоволствие. Изживяваше за първи път любовта така, както я изживяваха диабата.
Идвайки бавно в съзнание, Аниор се измъкна от прегръдката на Нериф. Сви се в единия ъгъл на помещението, изтощен и изпълнен с болка. Поръча хранителна смес и за себе си, и за Нериф и се отдаде на надигащите се спомени. Колко различно беше това, което се случи току-що, от любовта, която изживяваше заедно със Сатара! Имаше само страст и телесно удоволствие. Нямаше го откъсването на душата, нямаше докосване до Онова Всепроникващо и Всесъществуващо. Усещайки празнина у себе си, Аниор затъгува с все сила по това върховно щастие.
Нериф се събуди щастлив. Поемаше през всичките си пори хранителната смес и възстановяваше силите си. Това, за което бе мечтал, откакто се запозна с Аниор, накрая го бе постигнал. Обърна се, за да сподели радостта си с него, и видя, че лежи сам на облака. Учуден се огледа. Когато видя Аниор притиснат до ъгъла, обграден не само от розовата хранителна смес, но и от гъстия червен облак на тъгата, той извика смаян:
— Аниор, какво ти става?
Искаше да се хвърли към него и да го прегърне, но погледът на Аниор го спря. Неспособен да разбере, Нериф само го гледаше.
— Искам да те помоля за нещо — започна Аниор накрая, — никога не повтаряй това, което направи днес.
Болка сви сърдечния център на Нериф и остатъкът на чувството му за щастие се изпари в пространството.
— Но защо, Аниор? Беше толкова хубаво. Знам, че и на теб ти хареса. Отдавна имаше нужда да се освободиш от напрежението в тялото си.
Аниор покри лицето си с ръце. Постоя така и после отново ги свали. Нериф се сви от болката, която видя в очите му.
— Може би си прав за тялото ми — отговори тъжно Аниор, — но не си прав за душата ми. Ти разкъса раната, зараснала бавно и мъчително, с двете си ръце.
И след като се успокои още малко, добави тихо и пълен с мъка:
— Успя да посееш надеждата за щастието, което някога изживявах заедно със Сатара, но то остана на недостъпни висини. И сега мъката по това чувство разкъсва душата ми. Не напразно избягвах да се любя с теб. Исках да спестя и на теб, и на себе си това разочарование.