Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Ревът на възмущение би уплашил някои по-слаби жени, но Мод не беше от тях.
— Да не сте полудели, лорд Уилям? Да се нахвърляте така върху една млада девойка пред очите на цялата ви прислуга?!
Той отново изрева, загубил дар слово от неудържимия гняв, а когато се съвзе, извика:
— Нахвърлям се? Нахвърлям се? Достатъчно беше тя да каже „не“ и веднага щях да я освободя. В името на нашия Спасител, лейди Сора, вие ли изляхте тази студена вода?
— Що за приказка? — възкликна Сора, цялата измокрена и трепереща.
Освободен от ограничението на тишината, гласът й прозвуча разтреперан и гневът му се поохлади.
— Върнете ми жената и аз ще забравя за това. — Групата, застанала до прозореца, дружно се засмя и той отново се потопи в чебъра. — Върнете ми жената и отпратете тези слугини.
Като изстискваше с разтреперани ръце ръкава си, Сора отметна косата от челото си и отвърна:
— Не мога да сторя това, милорд. Тя се е врекла.
— Врекла се! Тя е крепостна. Аз съм нейният господар.
Сора приглади грубия вълнен плат на дрехата си и прокле собственото си престараване. Нейното чувство за отговорност й бе наложило да изпълнява задълженията, с които лорд Питър я бе натоварил, преди да е получила обещания плат. Беше дошло време да си ушие нови дрехи, дрехи, които да я направят дама, които да я отличават от домашните прислужнички.
— Девойката си отиде.
— Отишла си! Никой не е напускал стаята! — Побеснял, той отново се изправи на крака. — Искам я сега!
Разгневена повече, отколкото можеше да понесе, Сора изкрещя:
— Ще кажа на баща ви! Ще трябва да се споразумеем. — Като прошумоля с мократа си пола, тя хвана Мод за ръка и тръгна към вратата, подкрепяна от шивачката, която, обхваната от неудържим смях, захапа ръката си, за да не се разсмее.
— Искате ли да долея топла вода, лорд Уилям — попита Лин, една от слугините на покойната му съпруга. — Стоплила съм още вода.
— Не — отговори бавно Уилям. — Не, мисля, че банята ми беше достатъчно гореща. Студът беше победен.
В един преграден ъгъл на голямата зала лорд Питър обърса челото с ръкава си и се опита да се съсредоточи върху отчета, който управителят на неговия замък му разясняваше. Той предпочиташе да бъде на двора, да обучава Кимбол и Клер как да се бият с мечове; предпочиташе всичко друго пред тази безкрайна скука. Това беше задължение на Уилям — да следи за добивите от зърно и издължаването на арендаторите и дали техните стюарди11 не ги мамят. Нямаше желание за тази работа, независимо колко често или колко търпеливо интелигентният млад божи служител му я обясняваше.
— Поради набезите във Феърфорд — казваше брат Седрик — рентите отново спаднаха. — Той прекъсна отчета си. Вниманието му бе привлечено от вълнението, което бе настъпило в голямата стая.
Лорд Питър също вдигна поглед, заинтересуван от всичко, което можеше да го откъсне от мъчителния рабош.
— Отдавна не сме чували смях в замъка — отбеляза той. — С пристигането си лейди Сора постави всеки на мястото му. Слугите се държат добре и са весели, храната се приготвя добре и аз вярвам, че и Уилям най-после ще излезе от своята вцепененост.
Сора, цялата мокра и гневна, се появи в сводестата врата. Едната й ръка бе обгърнала врата на вярното куче, а другата — положена на рамото на Мод.
— Лорд Питър! — започна тя. — Простете ми за въпроса, но откога Уилям не е развратничил с жена?
Слисан, лорд Питър на свой ред запита:
— Развратничил? С жена?
— Неговите желания определено са насочени към жена — отговори грубо Сора и изстиска ръкава си.
Лорд Питър не откъсваше поглед от мократа Мадона пред него.
— Вие сте мокра — каза той. — Да не сте падали във вира?
Откъм брат Седрик се чу тих звук. Лорд Питър се обърна и видя как той безуспешно се опитваше да потисне смеха си, докато гледаше към Сора. Практичната й вълнена рокля беше цялата мокра, прекрасното долно бельо се подаваше през ръбовете отстрани. Виолетовите й очи блестяха, бузите й бяха поруменели от гняв. Сочните й червени устни носеха възхитителните белези на страстно целуване.
Мод се прокашля и лорд Питър я погледна. Съобщението, което двамата си размениха мислено, беше кратко и ясно и той побърза да отговори:
— А, мисля, че беше преди да го ослепят.
— О, било е преди месеци. Е, това трябва да се промени. Докарайте му жена сега. Тя трябва да има тяло като моето — Сора измери кръста си с ръце — и да не е щърба. Той добре познава зъбите ми. Ще й дам да се облече с моите дрехи. Разбрахте ли, лорд Питър?
— Да? — Смаян от чутото, лорд Питър се опита да проследи събитията, които бяха довели до тези необичайни желания.
11
управител, който се грижи за големи стопанства — Б.пр.