Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

В тронното слово, което царят чете пред парламента на 24 февруари по повод на правителствената реконструкция, той казва: „Господа народни представители, станалата на 15 т.м. правителствена промяна не засяга с нищо вътрешната и външна политика на България. Тази политика остава неизменна.“155 През пролетта на 1940 г. Германия започва настъпление в Европа. На 9 април вермахтът нахлува в Норвегия и Дания, като последната още същия ден се предава без бой. Норвежката армия се съпротивлява ожесточено, като разчита и на англо-френските обещания за помощ, но тя е недостатъчна и след около два месеца Норвегия също е победена. На 10 май нацистите атакуват Холандия, Белгия и Франция, които са принудени да капитулират. На 10 юни Италия бърза да се присъедини към Германия и както пише ген. Ив. Попов, „след няколко неуспешни гранични нападения срещу французите, взе участие в подписване на капитулацията на Франция.“156 На 22 юни в Компиенската гора се подписва капитулацията на Франция, на която не помога и твърде скъпо струващата и добре защитена линия Мажино по протежение на френско-германската граница, която вермахтът пробива тъкмо в най-сигурния участък при Седан и Вердюн.