Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Стефан Савов Недев, който е военен аташе в Букурещ от 1938 г. до 1941 г., пише, че на 26 юни в Москва Молотов връчва съветски ултиматум на румънския пълномощен министър. Нотата е свързана с искането румънците да опразнят териториите на Северна Буковина и Бесарабия, придобити през 1918 г. След този ход на СССР румънците търсят защита от Германия, която заявява, че е готова да им я предостави, но териториалните въпроси между Румъния и нейните съседи трябва да бъдат уредени. На 28 юни съветската армия започва да навлиза в посочените територии, а на 30 юни вече достига до р. Прут, където се намира старата граница между СССР и Румъния. Както пише Ст. Недев, малко преди завземането на териториите от Румъния, в Прибалтийските републики, от 15 до 18 юни същата година, СССР установява т.нар. „демократични режими“157 Евдокия Филова пише на 27 юни, че СССР е връчил ултиматум на Румъния, с който се иска изтегляне на румънците от Буковина и Бесарабия. Както тя пише: „Опасността идва към Балканите. Въпросът за Добруджа се слага на дневен ред и може би в най-скоро време ще се развие в най-остра форма. Духовете са малко възбудени. Има телеграми от Берлин и от Рим, че е най-добре да мируваме и изчакаме всичко.“158 На 1 юли Румъния официално отхвърля английските гаранции, а на 2 юли поисква от Германия по-голямо сътрудничество между Румъния и Райха и военна помощ срещу Съветите. На 3 юли в Румъния е обявен национален траур, придружен с митинги, по повод анексирането на Северна Буковина и Бесарабия.159 На 8 април 1940 г. английските дипломати от Югоизточна Европа са повикани на конференция при шефа на Форин офис лорд Халифакс. Там се дискутира и въпросът за позицията на България. Рендел, който преди да отпътува за Англия е приет от цар Борис и изтъква, че по-голямата заплаха за България идва от Москва, а не от Берлин, а също, че България трябва да бъде икономически стимулирана, за да продължи да подобрява контактите с Турция и Югославия. Той казва за Югославия, че би било добре Джордж VI да напише писмо до регента Павел, за да му помогне да преодолее негативните чувства към българския цар, защото според Рендел по-важни са добрите българо-югославски отношения, отколкото българо-румънските. Трябва да се постигне и българо-гръцко икономическо споразумение и да се внуши в София, „че българските териториални искания няма да бъдат отминати без внимание при мирното уреждане на Европа след войната“.