Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Разбирам какво искате да кажете, господин Колфилд, — отговори Джейн, потъвайки в креслото.
Хелион вдигна глава и я погледна намръщено.
— Ако се отдръпвате така ужасено от мен, госпожице Мидълтън, никой няма да ни повярва.
Имаше право. Почувства се като глупачка. Очакваше се да действа хладнокръвно, като при бизнес сделка, а не като нервна девствена госпожица.
— Просто ме сварихте неподготвена.
Той повдигна вежди, изправи се и се отдалечи от писалището.
— Станете, госпожице Мидълтън.
— Защо? — Не й хареса да й заповядва.
— Няма да успеем, ако не мога да съм сигурен, че ще изпълните вашата част от уговорката.
Какво, по дяволите… Да изпълни нейната част? Никога не се бе проваляла в бизнеса. И нямаше да започне сега. Без значение, че сърцето й я предупреждаваше, че има срещу себе си опасен съперник.
— Ще го направя, господин Колфилд.
— Наистина ли? Затова ли се отдръпвате от мен като ужилена, като че ли очаквате да ви нападна?
— Не се страхувам от вас.
— Станете тогава.
Беше успял да я предизвика. Какво можеше да направи?
— Така да бъде — надигна се без желание, но облекчена, че поне краката й я държат. — Доволен ли сте?
— Все още не — измърмори той.
Прикова я с поглед и нежно взе лицето й в ръце. Джейн се почувства безсилна да се отдалечи, докато пръстите му бавно галеха страните й и очертаваха извивката на устните й. С благоговение палецът му докосна долната й устна и още веднъж, докато накрая Хелион се наклони към нея с една ясна цел.
Щеше да я целуне! Разбра го в мига, когато устата му докосна нейната. После вече не можеше да мисли.
Устните му бяха топли и завладяха нейните с нежност. С безкрайно търпение изучаваше вкуса и формата на устата й, като рядък плод, който трябва да се вкусва внимателно. Тогава Джейн инстинктивно отвори устни, подканвайки го да я опита с език. По вените й потече едно странно и завладяващо удоволствие, почувства се опиянена, като че ли е прекалила с отлежало шампанско. „О, Боже, опасно е — призна замаяно — прелестно, вълнуващо опасно“.
Мърморейки нежни слова, той положи леки целувки на страните й, после се спусна по шията. Унесена от зашеметяващите усещания, които я изпълваха, Джейн не забеляза кога точно е започнал да гали гърдите й и е уловил едно от зърната й между пръстите си.
Отдръпна се рязко и го погледна с упрек.
— Господин Колфилд, на никой мъж не бих позволила такива волности — успя да изрече почти без дъх.
Той изглеждаше спокоен, докато се взираше в пламналото й лице. Какъв непоносим мъж!
— На никой мъж? — подигра й се. — Тогава ви съветвам да се откажете от търсенето на съпруг, скъпа.
— Аз… хм… разбира се, че ще изпълня съпружеските си задължения, след сватбата…
— Задължения? — Той се усмихна съучастнически. — Задължена ли се почувствахте преди малко, когато тръпнехте и стенехте в ръцете ми?
Джейн се скова. Тръпнеща? Стенеща? Проклятие! Тази сделка не беше като онези, които познаваше. Как ще контролира ситуацията, щом той можеше да я подчини само с една ласка?
— Достатъчно — заповяда, докато вдишваше дълбоко. — Мисля, че се забавлявате за моя сметка.
— Все още не, но ви уверявам, че ще ми достави огромно удоволствие — каза с поглед, насочен към деколтето й. — За слаба жена като вас сте изключително апетитна.
— Така ли се отнасяте с всички невинни госпожици?
— Разбира се, че не, но и никога не съм ухажвал някоя невинна госпожица. От друга страна съм достатъчно мъж, та да искам нещо повече от една възпитана целувка. Много повече.
Джейн не се съмняваше в думите му. И от разстояние се усещаше, че е страстен мъж. И вкусът му още стоеше на устните й.
— Това ухажване е само привидно — напомни му сурово. — Не е необходимо да стигаме до интимности.
Веждите му отново се свъсиха при този упрек, но очите му се задържаха на устните й.
— Госпожице Мидълтън, каквито и дефекти да имам, не съм дете, което да накажете в ъгъла за непослушно държание. Знам кога една жена харесва целувките ми. Даже — подигра й се с нисък глас — при малко повече настояване щяхте да молите за още. Чудесна идея, нали?
Джейн отвори уста. Не можеше да повярва.
— Господине…
Като я видя толкова ядосана, той я прекъсна с вдигане на ръка.