Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

ГЛАВА VIII

— Виждате ли, в едно космическо пътуване… — каза Слартибартфаст, докато се промъкваше с някакви странни пособия в Залата за Информационни Илюзии, — в едно космическо пътуване…

Той спря и се огледа.

Залата за Информационни Илюзии беше добре дошло облекчение след визуалната чудовищност на централната изчислителна зала. В нея нямаше нищо. Нямаше информация, нямаше илюзии, само едни бели стени и няколко малки уреда, които като че ли служеха за включване в нещо, което Слартибартфаст не можеше да намери.

— Да? — настоя Артър. Чувството за спешност се беше прехвърлило от Слартибартфаст върху него, но той не знаеше какво да го прави.

— Да какво? — попита стария човек.

— Казваш?

Слартибартфаст го изгледа остро.

— Числата — каза той, — са ужасни. — Той поднови търсенето си.

Артър си кимна мъдро. След малко проумя, че това няма да го доведе доникъде, и реши, че в края на краищата ще каже „какво?“.

— В едно космическо пътуване — повтори Слартибартфаст — всички числа са ужасни.

Артър отново кимна и се обърна към Форд за помощ, но Форд тренираше да стои намусен и доста добре се справяше с това.

— Само — каза Слартибартфаст с въздишка, — се опитвах да ти попреча да ме попиташ защо всички корабни сметки се извършват на кочан със келнерски сметки.

Артър се намръщи.

— Защо — каза той, — всички корабни изчисления се извършват на ко…

Той спря.

Слартибартфаст каза:

— Защото в едно космическо пътуване всички числа са ужасни.

Артър можеше да каже, че още не е разбрал своята част.

— Слушай — каза Слартибартфаст. — В кочана със сметки числата танцуват. Трябва да разбереш този феномен.

— Добре, …

— В кочана със сметки — каза той, — реалност и нереалност се смесват на такова равнище, че всяка една става част от другата, и всичко е възможно в рамките на определени параметри.

— Какви параметри?

— Невъзможно е да се каже — каза Слартибартфаст, — това е едно от следствията. Странно, но вярно. Поне си мисля, че е странно — прибави той, — и приемам, че е вярно.

В този момент той намери процепа в стената, който търсеше, и пъхна в него уреда, който държеше.

— Не се тревожете — каза той, внезапно хвърли тревожен поглед на самия себе си и въздъхна, — това е…

Те не чуха какво каза, защото в този момент корабът около тях прекрати съществуването си и един боен кораб с размерите на малък индустриален град в Мидландс изскочи от разцепващата се нощ пред тях и лазерните му оръдия припламваха.

Те зейнаха, облещиха се, но не можаха да изкрещят.