Сърце (Дневникът на един ученик)

Снегът все вали, вали. Тая заран на излизане от училище се случи нещо лошо. Ято деца, едва изскочили на булеварда, започнаха да се замерят с топки от оня воден сняг, който ги прави твърди и тежки като камък. Много хора минаваха по плочника.

Един господин извика:

— Престанете, уличници!

И тъкмо в тоя миг се чу остър вик от другата страна на улицата и видяхме един старец без шапка, който се олюляваше, покрил лицето си с ръце. До него едно момче викаше:

— Помощ! Помощ!

Веднага се притекоха хора от всички страни. Старецът беше ударен с топка в окото. Всички деца се пръснаха като стрели.

Аз стоях пред книжарницата, дето беше влязъл баща ми, и видях как неколцина от моите другари дойдоха тичешком, размесиха се между хората, които бяха около мене, и си дадоха вид, че гледат във витрините. Между тях бяха Гароне с обичайното хлебче в джоба, Корети, Зидарчето и Гарофи, събирачът на пощенски марки. През това време около стареца се събра цяла тълпа. Един стражар и неколцина граждани тичаха насам-натам, заплашваха и питаха:

— Кой? Кой беше? Ти ли? Кажете, кой беше? И гледаха ръцете на децата дали са измокрени от сняг.

Гарофи беше до мене. Забелязах, че цял трепереше и лицето му беше бледо като на мъртвец.

— Кой е? Кой беше? — продължаваха да викат хората.

Тогава Гароне каза тихо на Гарофи:

— Хайде, иди да кажеш, че си ти. Ще бъде подло да оставиш да хванат някой друг.

— Но аз не го направих нарочно! — отвърна Гарофи, като трепереше като лист.

— Няма значение, изпълни си дълга — настоя Гароне.

— Но нямам кураж!

— Дай си кураж, аз ще те придружа.

През това време стражарят и гражданите викаха все по-високо:

— Кой? Кой беше? Едно стъкло от очилата му влязло в окото. Ослепили човека! Разбойници!

Аз помислих, че Гарофи ще падне на земята.

— Ела — каза му решително Гароне, — аз ще те защитя — и като го хвана за ръката, бутна го напред, подкрепяйки го като болник.

Хората видяха и разбраха и няколко души се затекоха с вдигнати юмруци. Но Гароне застана по средата и извика:

— Десет души се нахвърляте срещу едно дете?!

Тогава гражданите се спряха и един общински стражар хвана Гарофи за ръката и го отведе, като си проправяше път през тълпата, в една продавница на тестени изделия, дето бяха подслонили ранения старец. Щом го видях, аз познах веднага стария чиновник, който живее с племенника си на четвъртия етаж в нашата къща. Бяха го настанили на един стол, с носна кърпа на очите.