Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Невероятно. Наистина невероятно. — Крекбърн поклати глава. Очевидно се разкъсваше между учудването и желанието да се разсмее. — Една дама се опитва да си изгради кариера в същата необичайна професия, която вие сте избрали за себе си. Струва ми се малко… странно.
— Да, абсолютно сте прав. И тъй като тя изрази твърдото намерение да търси дневника сама, аз нямах друг изход, освен да я приема като своя партньорка.
— Това е естествено. — Крекбърн кимна с разбиране. — Партньорството е единствената възможност да я държите под око и да контролирате действията й.
— Вече изобщо не съм сигурен, че на света има човек, способен да контролира мисис Лейк — въздъхна Тобиас. — Но не съм дошъл тук да обсъдя с вас проблемите с новата си партньорка. Искам да ви задам един въпрос.
— Какво ви интересува?
— Вие имате широки връзки в обществото и винаги пръв чувате слуховете. Какво знаете за жена на име Джоан Доув, която живее на Хазълтън Скуеър?
Крекбърн кимна с глава и се замисли. След малко сгъна вестника си и го остави на масичката.
— Не знам почти нищо. Мистър и мисис Доув не излизаха често в обществото. Почти не съм чувал клюки по техен адрес. Доколкото си спомням, преди година дъщеря им се сгоди за наследника на Колчестър. Скоро след това Филдинг Доув почина.
— Това ли е всичко, което знаете? А нещо за жената?
Крекбърн се загледа в буйните пламъци.
— Джоан се ожени за Доув преди повече от двадесет години. Той беше доста по-възрастен от нея — най-малко двадесет и пет години, а може би и тридесет. Не знам откъде идва тя, не знам нищо за семейството й. Но има нещо, което мога да твърдя със сигурност.
Тобиас го изгледа с високо вдигнати вежди.
— Когато Филдинг Доув почина — обясни спокойно Крекбърн, — Джоан наследи цялото му богатство. Той се занимаваше с много неща, притежаваше няколко сериозни търговски предприятия. В момента Джоан е много богата жена.
— С богатството идва и властта.
— Прав сте — кимна Крекбърн. — И колкото по-богат и могъщ е човек, толкова повече се старае да крие тайните си.
Все още валеше като из ведро, когато елегантната карета спря на Клермънт Лейн пред къщата с номер седем. Лавиния внимателно вдигна пердето и видя едър лакеи в елегантна ливрея, който отвори вратичката, а след това и голям черен чадър, за да предпази слизащата дама.
Плътен воал закриваше лицето на жената, която слезе по стълбичката, но Лавиния познаваше само една дама, която можеше да си позволи толкова скъпа карета и нарочно бе избрала това ужасно време, за да я посети.
Джоан Доув стискаше в лявата си ръка пакет, увит в памучен плат. Без да се оглежда, тя изкачи тясната стълба към къщата. Въпреки чадъра и внимаващия лакей ботушките от дивечова кожа и полите на елегантната тъмносива наметка се намокриха от дъжда. Лавиния незабавно отведе гостенката в уютната дневна и я настани в кресло пред камината, за да се стопли. Самата тя седна насреща й и зачака спокойно.
— Моля, донесете чай, мисис Хилтън — нареди кратко тя, като се опита да покаже, че едва ли не всеки ден посреща изискани гости в малката си дневна. — От новия болонг. Прясно запарен.
— Веднага, милейди. — Мисис Хилтън огледа посетителката с неприкрито почитание и едва не се строполи на пода, когато се опита да направи реверанс, преди да излезе от стаята.
Лавиния се обърна отново към гостенката си и изрече любезно:
— Дъждът вероятно няма да спре скоро. — И веднага се изчерви от тази нищо незначеща забележка. Това не беше начин да впечатли потенциална клиентка.
— Права сте. — Джоан протегна ръка в черна ръкавица, за да свали воала си.
Като видя бледото лице и трескаво святкащите очи на Джоан Доув, Лавиния си спести по-нататъшни коментари за времето. Скочи разтревожено и посегна към звънчето на перваза на камината.
— Добре ли сте, мадам? Да позвъня ли да ви донесат шишенце с амоняк?
— Няма да ми е от полза. — Гласът на Джоан прозвуча учудващо спокойно в сравнение с отчаянието в очите й. — Дойдох с надеждата, че вие можете да ми помогнете, мисис Лейк.
— Случило ли се е нещо? — Лавиния се настани отново в мекото кресло. — Станало ли е нещо, откакто ви посетих в дома ви?
— Преди един час това нещо беше оставено на входната ми врата. — Джоан разви квадратния пакет, който бе донесла със себе си.
Памучното платно падна и разкри жива сцена, изработена от восък, с големина трийсет на трийсет сантиметра. Без да каже дума, Лавиния стана и взе восъчната скулптура от ръката на Джоан. Отнесе я до прозореца, където беше по-светло, и я разгледа внимателно, учудена от изкусно изработените фигури с множество детайли.