Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Преди пет години престана да урежда финансовите и обществените дела на Крекбърн и започна да работи като един вид частен детектив. Ала и днес ценеше високо съвета на стария си приятел. Освен това навикът на Крекбърн да прекарва голяма част от деня в своя клуб го правеше полезен източник на всевъзможни слухове и клюки. Старецът се интересуваше живо от градските новини и винаги беше готов да ги разкаже на бившия си секретар.
Крекбърн зашумоля с вестника си и отново вдигна глава.
— Научих, че някакъв картоиграч бил убит миналата вечер. Вярно ли е?
— Впечатлен съм. — Тобиас се усмихна иронично. — Кой ви каза тази новина? Нима е публикувана във вестниците?
— О, не. Сутринта слушах разговора на масата за карти. Името Холтън Феликс, естествено, ми е познато. Нали само преди два дни ме попитахте какво знам за него. Значи е мъртъв?
— Със сигурност. Някой му е разбил главата с тежък предмет.
— Хмм… — Крекбърн отново прелисти вестника си. — А какво стана с дневника, който трябва да намерите за Невил?
Тобиас протегна крака към огъня.
— Когато пристигнах на местопрестъплението, дневникът беше изчезнал.
— Разбирам. Каква нещастна случайност. Невил със сигурност не се е зарадвал да го чуе.
— Разбира се, че не.
— Имате ли представа къде да търсите сега?
— Още не, но уведомих информаторите си, че съм силно заинтересован от всяка следа, която би могла да ме доведе до проклетия дневник. — Тобиас се поколеба. — Струва ми се, че има ново развитие на въпроса.
— И какво е то?
— Бях принуден да се съюзя с един човек. Да го взема за партньор. Именно той намери следа, която може да се окаже много полезна.
Крекбърн вдигна глава и в очите му светна учудване.
— Партньор? За Антъни ли говорите?
— О, не. Антъни ми помага с удоволствие и вероятно ще продължи и занапред. Но съм му обяснил, че не желая да се замесва твърде дълбоко в моите дела.
Крекбърн се разсмя дрезгаво.
— Макар че работата му харесва?
— Това не е най-важното. — Тобиас скръсти ръце и се загледа в огъня. — Това не е работа за джентълмен. Човек винаги залага на опасността да стане шпионин, а доходността на занаята е, меко казано, непредвидима. Обещах на Ан, че ще се погрижа брат й да стане стабилен, уважаван човек. Най-големият й страх беше, че и Антъни ще свърши в игралните салони като баща им.
— И какво? Младият Антъни показва ли интерес към стабилна и уважавана кариера? — попита с лека подигравка Крекбърн.
— Още не — призна Тобиас. — Но той едва е навършил двадесет и една година. В момента вниманието му се колебае между куп неща, включително точни науки, антики, изкуство и стиховете на Байрон.
— Ако всичко това се провали, можете все пак да му предложите да си опита късмета като рицар.
— Боя се, че шансовете на Антъни да се запознае с богата наследница, камо ли пък да се ожени за нея, са нищожни — усмихна се Тобиас. — Дори ако по случайност се срещне с такава жена, убеден съм, че лошото му мнение за младите дами, които се интересуват само от дрехи и клюки, ще осуети усилията му да стане добър съпруг още преди да е тръгнал по този път.
— Вижте, скъпи приятелю, аз на ваше място не бих си блъскал толкова главата за бъдещето на младежа — посъветва го с усмивка Крекбърн. — Моят опит показва, че младите мъже са склонни да вземат свои решения. За нас не остава нищо, освен да им пожелаем щастие. А сега ми разкажете за новия си партньор.
— Партньорът ми е жена. Казва се мисис Лейк. Може би ще си спомните, че и друг път съм споменавал името й пред вас.
Крекбърн отвори уста, после отново я затвори. Накрая все пак даде воля на учудването си.
— Велики боже, Тобиас, нима твърдите, че това е същата мисис Лейк, която сте срещнали в Италия?
— Точно тя. Както се разбра, тя също е в списъка на изнудваните от Феликс. — Тобиас се взираше упорито в огъня. — Твърди, че аз съм отговорен за нещастието й.
— Я виж ти! — Крекбърн намести очилата си и примигна няколко пъти. — Не мога да повярвам. Как интересно се обръщат нещата…
— Ако питате мен, това е само едно ненужно усложнение. Дамата е решила да тръгне по моя път и е открила бюро за частни разследвания. — Тобиас се намръщи още повече. — Както се изрази племенницата й, вдъхновението е дошло от мен.