Хари Потър и стаята на тайните

— Много важно! — отвърна му Рон, разтривайки крака си, защото фотографът го бе настъпил.

Гилдрой Локхарт го чу и вдигна очи… Той видя Рон, после Хари и впери поглед в него. Изведнъж скочи на крака и извика:

— Нима това е Хари Потър?

Тълпата се раздели с възбуден шепот. Локхарт се втурна напред, хвана Хари за ръката и го издърпа при себе си. Наоколо гръмнаха бурни аплодисменти. Хари силно се изчерви, когато Локхарт започна да се ръкува с него пред фотографа, който щракаше като луд и обгърна всички Уизли в гъст дим.

— Една хубава голяма усмивка, Хари — подкани го Локхарт, показвайки лъскавите си зъби. — Ти и аз заедно сме достойни за първа страница.

Когато най-сетне пусна ръката на Хари, момчето почти не си усещаше пръстите. Опита се да отстъпи назад, за да иде при семейство Уизли, но Локхарт преметна ръка през раменете му и здраво го притисна до себе си.

— Дами и господа — каза той на висок глас, като махна с ръка за тишина, — сега е моментът да ви кажа нещо, за което се готвя от доста време. — Когато младият Хари Потър прекрачи днес прага на „Флориш и Блотс“, той е искал просто да купи моята автобиография, която с удоволствие ще му подаря заедно с другите си книги… — Публиката аплодира отново. — Но той не е имал и най-малка представа — продължи Локхарт, като поразтърси Хари така, че очилата му се смъкнаха до върха на носа, — че съвсем скоро ще получи много, много повече от моята книга „Аз, магьосникът“. Той и неговите съученици ще получат самия мен, магьосника, на живо. Да, дами и господа, с голямо удоволствие и гордост ви уведомявам, че от септември поемам длъжността преподавател по защита срещу Черните изкуства в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“!

Публиката ликуваше и ръкопляскаше, а Хари най-неочаквано се сдоби с пълен комплект от книгите на Локхарт. Леко залитайки под тежестта им, той успя да се измъкне и да си пробие път до края на залата, където Джини стоеше до новия си котел.

— Тези са за теб — измърмори Хари и сложи книгите в котела. — Аз сам ще си купя моите…

— Бас държа, че си много доволен, нали, Потър? — чу Хари познат глас и като се изправи, се озова лице в лице с Драко Малфой, изкривил устни в обичайната си подигравателна усмивка.

— Хари Потър е знаменитост — продължи Малфой. — Влизането му в книжарница е вече новина за първа страница.

— Остави го на мира, той не е искал! — обади се Джини.

За пръв път Хари чуваше гласа й. Тя гледаше Малфой с ярост в очите.

— Потър, ама ти си имал приятелка! — провлачено отбеляза Малфой.

Джини стана аленочервена, докато Рон и Хърмаяни се приближаваха през навалицата, стиснали по един куп от книгите на Локхарт.

— О, ти ли си бил! — каза Рон, гледайки Малфой като нещо мръсно, залепнало на подметката на обувката му. — Обзалагам се, че не си очаквал да срещнеш тук Хари, нали?

— Не повече, отколкото съм изненадан, че виждам теб в магазин, Уизли — заяде се Малфой. — Предполагам, че родителите ти ще трябва да гладуват цял месец, за да платят всичко това.