Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— На свършване е, Артър — въздъхна тя, — трябва да купим още днес. Е, хайде, гостите са с предимство! След теб сме, Хари, миличък! — И му поднесе саксията.
Хари се стъписа пред погледите на всички.
— К-к-какво трябва да направя? — заекна той.
— Той никога не е пътувал с летежна пудра — изведнъж се сети Рон. — Извинявай, Хари, съвсем забравих!
— Никога ли? — изненада се госпожа Уизли. — А как отиде миналата година до „Диагон-али“, за да си купиш нещата за училище?
— С метрото…
— Наистина? — заинтересува се господин Уизли. — Там има ли много ескалации? А как изглеждат…
— Не сега, Артър — прекъсна го госпожа Уизли. — С летежната пудра е много по-бързо, миличък, ама ако никога не си я използвал…
— Няма страшно, мамо — каза Фред. — Хари, гледай нас първо.
Той взе от саксията щипка блестяща пудра, приближи се до огъня и я хвърли в пламъците. Огънят зафуча, стана смарагдовозелен, извиси се над Фред, който пристъпи в него, извика „Диагон-али!“ и изчезна.
— Трябва да говориш ясно, миличък — каза госпожа Уизли на Хари, докато Джордж загребваше от саксията. — И внимавай да излезеш през точната решетка на комина…
— През точната какво? — тревожно попита Хари, когато огънят пак лумна и отнесе Джордж.
— Ами има безброй магьоснически огнища, към които можеш да се насочиш, и трябва да произнесеш името ясно…
— Момчето ще се оправи, Моли, не се бави — каза господин Уизли, като си взе и той от пудрата.
— Но, мили, ако се загуби, какво ще обясняваме на леля му и вуйчо му?
— Те няма да съжаляват — увери я Хари. — На Дъдли ще му е много забавно, че съм се изпарил през комина. Не се притеснявайте.
— Добре… хайде… тръгвай след Артър — каза госпожа Уизли. — Щом стъпиш в огъня, кажи къде отиваш.
— И дръж лактите си прибрани — посъветва го Рон.
— И очите затворени — добави госпожа Уизли. — Саждите…
— И не шавай много, за да не излезеш през друга решетка — прибави Рон.
— Но не изпадай в паника и не излизай твърде рано. Чакай, докато видиш Фред и Джордж.
Като се мъчеше да запомни всичко това, Хари взе малко летежна пудра и се приближи до огъня. Пое си дълбоко въздух, пръсна пудрата в пламъците и пристъпи напред. Огънят го обгърна като топъл бриз, той отвори уста и веднага погълна много пепел.
— Д-д-диагон-али — разкашля се той.
Усети, че го засмуква нещо като гигантски сифон. Струваше му се, че се върти с голяма скорост… Ушите му бучаха оглушително… Опита се да си държи очите отворени, но от вихрушката зелени пламъци му се повдигаше… Нещо твърдо го удари по лакътя и той го прибра още по-плътно, като не преставаше да се върти и върти… После като че ли нечии студени ръце му удряха шамари… Като примижа през очилата си, видя върволица от различни огнища и мерна стаите през тях… Сандвичите с шунка се надигаха в стомаха му. Отново затвори очи и си пожела всичко това да свърши… Изведнъж падна по лице върху някакъв студен камък и разбра, че очилата му се разбиха.
Замаян и ожулен, целият в сажди, той едва се изправи на крака, придържайки счупените си очила. Беше сам, но къде — нямаше представа. Разбра само, че е в каменното огнище на голям, слабоосветен магазин за магьосници…
Но едва ли нещо, което се продаваше тук, можеше да е включено в списъка на училището „Хогуортс“. В една витрина имаше изсъхнала ръка върху възглавница, окървавено тесте карти и едно изцъклено стъклено око. Зловещи маски се надсмиваха от стените, на тезгяха бяха подредени различни човешки кости, а от тавана висяха ръждиви остри шипове. Но най-лошото бе, че тъмната тясна улица, която Хари видя през прашната витрина на магазина, определено не беше „Диагон-али“.
Колкото по-бързо успееше да се измъкне, толкова по-добре. Чувствайки все още болката в носа там, където се бе ударил при падането, Хари се запъти бързо и безшумно към вратата. Но преди да успее да мине и половината път, от другата страна на витрината се появиха две фигури. В едната Хари разпозна личност, която най-малко би искал да види в момент, когато се е изгубил, целият е в сажди и със счупени очила — Драко Малфой…
Хари трескаво се огледа и забеляза отляво голям черен шкаф, бързо се пъхна вътре и придърпа вратите, като си остави малък процеп, за да гледа през него. Само след секунди се чу звън на камбанка и Малфой влезе в магазина.
Мъжът след него можеше да е само баща му. Имаше същото бледо лице с остри черти и точно такива студени сиви очи. Господин Малфой прекоси магазина, оглеждайки небрежно изложената стока, натисна звънеца на щанда и се обърна към сина си: „Не пипай нищо, Драко.“