Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Рон почервеня като Джини. Той изсипа и своите книги в котела и тръгна към Малфой, но Хари и Хърмаяни го сграбчиха за палтото отзад.
— Рон! — провикна се господин Уизли, пробивайки си път заедно с Фред и Джордж. — Какво правите? Тук това е лудост, да излезем навън.
— Я виж ти — Артър Уизли!
Беше господин Малфой. Той бе положил ръка на рамото на Драко със същата подигравателна усмивка.
— Добър ден, Луциус! — студено кимна господин Уизли.
— Много работа имате в министерството, чувам — продължи Малфой. — Толкова много проверки… Надявам се, че ви плащат за извънреден труд.
Той бръкна в котела на Джини и измъкна измежду лъскавите книги на Локхарт едно много старо и оръфано „Ръководство по трансфигурация за начинаещи“.
— Но явно не е така — продължи той. — Чудна работа, каква ли е ползата да позориш името магьосник, щом не ти плащат добре за това?
Господин Уизли се изчерви още по-силно от Рон и Джини.
— Ние с вас имаме съвсем различно разбиране за това, кой и как точно позори името магьосник, Малфой — отвърна разпалено той.
— Очевидно — отвърна Малфой и воднистите му очи се насочиха към господин и госпожа Грейнджър, които наблюдаваха боязливо. — Като гледам с какви общуваш, Уизли… мисля, че семейството ти не може да падне по-ниско от това.
Чу се тъп удар на метал и котелът на Джини падна. Господин Уизли се бе хвърлил към Малфой и го бе блъснал назад в една полица с книги. Дузини тежки томове, пълни с магии, се изсипаха върху главите на всички. Чу се „Дръж го, татко!“ откъм Фред или Джордж. Госпожа Уизли пищеше: „Не, Артър, недей!“ Тълпата се люшна назад и събори още рафтове с книги.
— Господа, моля ви… моля ви! — викаше книжарят все по-високо: — Престанете, господа, веднага престанете!
Хагрид се носеше към тях през морето от книги. След миг вече бе разтървал Уизли и Малфой. Господин Уизли беше с разцепена устна, а господин Малфой бе улучен в окото от една „Енциклопедия на отровните гъби“. Той още държеше старото „Ръководство по трансфигурация за начинаещи“ на Джини. Подхвърли й го, а очите му святкаха от омраза.
— Дръж, момиче… вземи си книгата… баща ти едва ли може да ти купи нещо по-добро.
И като се изтръгна от хватката на Хагрид, той кимна на Драко и се измете от магазина.
— ’Що му обръщаш внимание, Артър? — каза Хагрид, като вдигна господин Уизли на крака и пооправи дрехите му. — Гнил е до корен тоя род, ’сички го знаят. Малфой няма изобщо да го слушаш. Лоша кръв имат и т’ва е. ’Айде сега да се изпаряваме оттук.
Книжарят се канеше да ги спре, но като видя, че не стига и до кръста на Хагрид, се отказа. Те забързаха нататък по улицата. Семейство Грейнджър трепереха от страх, а госпожа Уизли не беше на себе си от гняв.
— Чудесен пример даваш на децата… да правиш скандали на публично място! Какво ли си е помислил Гилдрой Локхарт…
— Беше доволен — каза Фред. — Не го ли чу, като си тръгвахме? Питаше оня фотограф от „Пророчески вести“ дали ще може да вкара и боя в репортажа си. Било много добра реклама.
Но групата беше унила, докато се връщаше към „Продънения котел“, откъдето през камината Хари, семейство Уизли и всичките им покупки щяха да се върнат в „Хралупата“ с летежната пудра. Те се сбогуваха със семейство Грейнджър, които щяха да се отправят към мъгълската улица от другата страна. Господин Уизли понечи да попита какво се прави на автобусните спирки, но се отказа, като видя изражението на госпожа Уизли.
Хари свали очилата и ги прибра в джоба за по-сигурно, преди да си вземе от летежната пудра. Това определено не беше любимият му начин за пътуване.
ГЛАВА ПЕТА
ПЛАШЕЩАТА ВЪРБА
Краят на лятната ваканция настъпи твърде рано за Хари. Той чакаше с нетърпение да се върне в „Хогуортс“, но месецът, прекаран в „Хралупата“, бе най-щастливият в живота му. Трудно му беше да не завижда на Рон, като се сещаше за роднините си Дърсли и посрещането, което го чакаше, когато следващия път се появеше на „Привит Драйв“.
Последната вечер госпожа Уизли успя да устрои истинско пиршество, което включваше любимите ястия на Хари, а за десерт имаше пудинг, обилно напоен със сироп. Фред и Джордж завършиха вечерта с демонстрация на фойерверките на Филибъстър — кухнята се изпълни с червени и сини звезди, които вихрено танцуваха между тавана и стените поне половин час. После дойде време за последната чаша горещ шоколад и всички отидоха да си легнат.
На другата сутрин имаха още много работа. Станаха по първи петли, но им трябваше доста време, докато се приготвят за тръгване.
Госпожа Уизли хвърчеше насам-натам, търсейки я нечий чорап, я изчезнало перо, по стълбите се сблъскваха тичащи деца, полуоблечени или с филийка в ръка. Господин Уизли едва не си счупи врата, като се спъна в едно залутано пиле, докато прекосяваше двора да занесе куфара на Джини в колата.